Много ми беше интересна реакцията на видният отвсякъде евродепутат Александър Йорданов, мило наричан от избирателите си Ал Йо, в повечето случаи придружавано от дълги пожелания към роднините му. И признавам, реакцията му не ме разочарова.
Йорданов се чувства някак си лично засегнат от резултатите от изборите. Явно вече осъзнава, че повече топли местенца няма да има за него. А и може да предположи с голяма степен на вероятност, че ще трябва доста да обяснява какви ги е вършил през тези години.
Евродепутът, когото издържаме /защото бюджета на ЕС се формира от вноските на държавитее членки и в който бюджет участваме със скромните 1, 4 милиарда лева/, бил най-разочарован, че на повечето партии им липсвала "европейската легитимност", те силно го притеснили, че не участвали в големи европейски семейства и дори не изявявали желание да участват в такива. Либерална мъка е налегнала Йорданов по този повод.
И тъй като шансовете европейската легитимност да ме впечатли по някакъв начин, клонят към нулата, да си кажа, че предпочитам легитимността на българския народ. Предпочитам политиците ни да бъдат легитимни пред народа си и верни на него, а не на брюкселските ценности.
Когато хан Аспарух е дошъл в Онгъла и е създал България тук, е наложил европейската ни легитимност, просто като е помел византийската войска, която е оспорвала правото му да бъде тук. Тринадесет века ние доказваме европейската си легитимност по начин, който явно не е познат на Йорданов. А тези, които са оспорвали правото ни да сме европейци, например, цар Калоян им е дал показно при Адрианопол.
Крайно време е да престанем да обожествяваме Брюксел и да защитаваме българските ценности и традиции. А дали на Европа това ще им хареса, е неин проблем. От тях добро не сме видели. И ако Александър Йорданов е лицето на европейската ни легитимност в Брюксел........е, понеже вече трябва да внимавам какво говоря, няма да коментирам!
Елена Гунчева
