Г Р У П О В О Т О М И С Л Е Н Е
ЗАЩО РЕШЕНИЯТА НА ПАРЛАМЕНТА, КАБИНЕТА И РАЗНИТЕ КОМИСИИ И СЪВЕТИ ПОЧТИ ВИНАГИ СА ТЪПИ И ВРЕДНИ?
За пръв път този термин - групово мислене (groupthink) - е въведен в научна употреба през 1982 г. от американския социален психолог Ървин Джанис.
Той си поставил за цел да установи дали известните на всички нас социалнопсихични факти като социалните илюзии, самооправдаването, предразположеността в своя полза, груповото поляризиране и др. „работят” в такива групи като корпоративните съвети, министерските кабинети, различните комисии и др.
Джанис е предположил, че много от тези феномени предизвикват особено чувство за общност (така нареченото „Ние-чувство”), предизвикват конформизъм и водят към отказ от разногласие в условията на групата.
За да провери хипотезите си Джанис е анализирал процедурите за обсъждане и вземане на решение, които са довели американците до грандиозни провали: Пърл Харбър, нахлуването в Куба през 1961 г., Виетнамската война и др.
Установява, че грубите грешки при вземането на решения са в резултат на желанието на всяка цена да се
запази груповата хармония на съответната общност от хора. За тази цел всеки един поотделно, даже и да има сериозни аргументи против груповото мнение и груповото решение, той ги подтиска, сподавя. Въобще не е склонен да изразява несъгласието си с другите; иска да е като всички.
При големите провали, както е известно, е имало мнения против взетите решения, но те са били или неизказани или нечути или неприети от групата.
Американците са били предупредени за готвещото се въздушно нападение на американския военен флот в Пърл Харбър, но не са обърнали достатъчно внимание на информацията и не са взели мерки за противодействие.
Същото е и с другите катастрофални за САЩ събития.
Подобен случай имаме и по-късно – при падането на совалката Челинджър 73 секунди след нейното стартиране през 1986 г. и гибелта на целия екипаж.
Физикът Ричард Фейнман е предупредил, че вероятността за катастрофа никак не е малка заради проблеми с уплътнителите на ракетата, но неговите опасения са били игнорирани от обединеното и въодушевено от предстоящия старт ръководство на стартирането. Тъкмо това доведе една от най-зловещите (и зрелищни) катастрофи през последните десетилетия.
Оказва се, че иначе интелигентни групи, съставени от разумни и квалифицирани хора, вземат глупави решения с често бедствени последици.
Според Ървин Джанис това възниква в резултат на процес, който той нарича групово мислене.
Груповото мислене по дефиниция е особен режим на мисловна дейност, „възникващ у хората в този случай,
когато търсенията на консенсус станат толкова доминиращи за сплотената група, че тя е склонна да отхвърля и реалистични оценки на алтернативния способ на действие”.
Груповото мислене в същността си е дефект при вземането на решения от група хора.
В него има елементи на:
• конформизъм
• вземане на желаното за действително
(wishfoolthinking)
• психично заразяване
• прекомерен оптимизъм
• илюзии за групово единство, единомислие и неуязвимост
• плуралистично неразбиране и др.
Може да бъде видяно и като противоречие на създадените вътре в групата норми с обективните норми на външната социална среда.
При него има натиск върху различното мнение. Отделя се внимание главно на предимствата на дадена идея, а недостатъците ѝ не се разглеждат.
Липсва здравият критицизъм, така необходим за всяка важна работа в социума.
При груповото мислене всяка информация, постъпваща в групата отвън, среща съпротива, особено ако не съвпада с преобладаващото групово мнение, или с мнението на лидера.
И това често става причина за удивителни, странни, нелепи и вредни групови решения.
Излиза, че в този контекст можем да дефинираме груповото мислене още и като „склонност на отделните групи да приемат екстремни, нереалистични и неразумни решения”, с една дума, да вземат тъпи решения.
Това става, като се игнорират или деформират всички данни, които не съвпадат с вече избраното стано- вище или насока на проблема.
В същото време спрямо инакомислещите в групата се изразява силно неодобрение и евентуално се предприемат различни групови санкции.
Погледнато отстрани, самият процес в групата изглежда като силен стремеж към групово съгласие и към единомислие.
Те са толкова желани, че за тяхното постигане хората в групата не се спират пред нищо.
Даже и най-логичният противостоящ довод би се отхвърлил от като че ли обсебените от стремеж към групова хармония членове на социалната общност.
Съвсем ясно е, че груповото мислене е ущърбно и вредоносно.
Но също толкова ясно е, че ако не е неизбежно, то поне е твърде широко разпространено.
Много често неговата разпространеност се свързва, уви, с принципите на демокрацията и либерализма, а у нас – и със самия прогрес в развитието на обществото.
Реализирането на взетото в резултат на групово мислене решение си има своите резултати и последствия в реалната социална действителност.
Както знаем, те много често са твърде негативни и вредни за отделната общност и за обществото като цяло.
Ако обобщим всичко, следва да очакваме твърде лоши неща от опитите за групово вземане на решения и провеждането им в практиката.
Едва ли една комисия или каквато и да е друга общност от хора могат да решат правилно даден проблем.
Обезателно ще се появят ред социалнопсихични ефекти (поляризация, групово мислене, конформизъм и др.), които ще възпрепятстват умните и правилните решения.
Ако отидем още по-далеч, общественият разум едва ли има възможности да се справи с реалните казуси на действителността.
Това най-успешно могат да направят съответните специалисти и експерти, които толкова често срещат препятствия и съпротива от групата спрямо своите компетентни предложения поради действието на горепосочените феномени, включително и груповото мислене.
Всички ние добре знаем, какви решения могат да бъдат взети от прекалено големи (и сплотени) групи хора. Представяме си какви нелепи биха били резултатите от провеждането на всеки един референдум.
Например, извън всякакво съмнение е, че на въпроса „Искате ли да си получите и да си изхарчите своя дял от държавното съкровище и държавния резерв?” над 99 процента от хората ще отговорят с абсурдния отговор „Да”, без даже да осъзнават за какво става дума.
Бих посочил като пример и избираните в последно време от обществения разум политически ръководители, много от които не само не стават за изпълнението на функциите си, но просто са нелепи, комични и гротескни като персони и не внушават уважение, а, напротив, предизвикват подигравки и омраза.
Но те са избирани, те влизат във властта, управляват, влияят неимоверно на обществения живот.
С една дума, погледнато от социалнопсихологически аспект, груповото мислене и груповото вземане на решения са много рисковани за общността действия, които обикновено носят на хората в нея бедствия, мъки и страдания.
(Този текст е от моята “Приложна социална психология в два тома”, ИК “Ахат”, 2010 г.)
Четете моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов
