Искането на оставката на генерал Стефан Янев показа, че това българско правителство не е самостоятелно. Твърде „съобразително“ е то. Простичко казано – подчинено.
Тъжно ми е, но колко от българските правителства в моя живот бяха самостоятелни? Много малко или пък николко.
Преди питаха Москва, сега питат Вашингтон. Режимът на съгласуване е един и същ. Обаждаш се и питаш дали човекът става, и те ти казват.
Не бил казал „война“ генерал Янев, а военна операция. Някой мисли ли сериозно, че това е причината за махането му? Аз – не.
Причината е, че в този момент на поста Министър на отбраната трябва да застане натовец с ястребови пера, който да заръча и нови оръжия, и войски да покани, и да направи, както си му е редът, каквото му кажат. За наше добро, разбира се – завинаги за наше добро.
Изобщо не ни е нужен човек, който ще вземе да ти мисли каква цена ще платим ние – обикновените хора в България, къде сме изобщо в тая тупурдия и дали някой не ни върти като дървени човечета на ластик.
Случващото се в Украйна е ужасно – война е, и то жестока, агресия, безсмислие, ужас. Особено заплахата за употреба на ядрено оръжие е лудост, която няма равна на себе си. Освен хвърлянето на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки. Те засега нямат аналог.
Путин е извън контрол и тези му действия трябва да бъдат осъдени, обаче и НАТО можеше да не продължава с безкрайните си разширявания. Както е почнало, НАТО в близките години може да приеме освен Индия, Нова Зеландия и Северния полюс, а накрая – и обратната страна на Луната. И все заради заплахи от Русия и Китай.
НАТО и западните политици можеха да се вслушат в страховете на Москва и да озаптят разбеснелите се националисти в Украйна. Тези същите демократични хубавци от управлението на Украйна извършиха в продължение на десетилетия големи престъпления срещу рускоезичното население, но Западът си затваряше очите. Двойните стандарти станаха тройни и четворни. Косово може , Донецк и Луганск – не.
Путин върши престъпление, но да смятам, че Зеленски е герой, не мога.
Изпитвам болка – дълбока болка за убитите, ранените и пострадалите във войната и от двете страни. А за бежанците – кръв ми капе от сърцето. В моето семейство има бежанци от Беломорска Тракия и тяхната история е достойна за кървав роман.
Сега едните бягат към Европа, другите – към Русия. Всеки с раните и трагедиите си.
А България къде да побегне? Кой да мисли за нея?
Генерал Янев се опита да го направи и изчезва засега от политиката.
Но тези, които си мислят, че като го отстраняват, си решават лични проблеми и укрепват позициите си пред когото трябва, скоро ще разберат, че са се лъгали.
Нямам никаква идея дали генерал Янев смята да участва по-нататък в политиката – аз стоя встрани от това.
Но политиката вече има нужда от хора като него.
Николай Милчев
