Ужасна е поредната катастрофа! С дни на траур нещата няма да се подобрят. Всичко, което се прави е да се тича след събитията, да се реагира на нещастията. Постфактум.
А днес е съвсем друго общество - Обществото на рисковете. Вече не става не само с ре-активно поведение, нито с активно, а с про-активно.
Затова спирам - каквото и да добавя, ще е още по-сурово. Не знам за какво България е наказана точно така да бъде управлявана, явно като общество сме сторили огромен грях, като сме си причинили това...
Накрая ще цитирам току-що получен есемес от моя добра позната:
Всичко руши се, всичко изгаря,
В мъка след мъка умира България.
Николай Слатински
