Habeas Corpus

Сто хиляда долара или пък сто хиляди евро стигна мизата да придобиеш тялото си – било на операционната маса за трансплантация, било от ареста, където престояват до втасване да броят парите плеяда посочени от пръста на властта. И откъдето нерядко излизат с увредено тяло, пък и психика. Което говори – не мислите ли? – за общо счетоводство с единен ценоразпис за управление на телата.

Да го придобиеш отново, макар да е гарантирано от всички закони за личната свобода. Habeas corpus – да имаш тялото си, известният английски закон за неприкосновеността на всеки индивид, посочвайки съда като единствена инстанция за установяване на вина, залегнал в международното законодателство за човешките права и свободи.

Учудващо е, че след всички скандални разкрития, ГЕРБ все още присъства в класациите на социологическите агенции като партия, чието близко бъдеще е в политическото небитие.

Съвсем го е закъсал пиарът на г-н Бойко Борисов, щом тези дни и бившата му съпруга се включи в акцията по изпиране на имиджа му. Уж професионално, като лекар, в направлението, в което е веща, се опитва да го прави. Колкото и да е бивша, все пак е първа(та) между равни в редицата на всички негови жени и прочее. Изглежда такъв биографичен момент е достатъчен, за да може с верни наглед твърдения да се градят спекулативни тези с цел омаловажаване на скандала с трансплантациите. Основните внушения тук са две: първо, не е важна роднинската връзка, каквато следствените органи не успяват да установят (просто защото не съществува), а генетичната съвместимост между даряващите органите си и тези, които ги приемат. И второ, щом е налице съгласие между двете страни, за какво престъпление се води разследване?!

Така че, ако разполагате с два бъбрека, дайте единия! И с един бъбрек се живее, както и с една риза. Не отлагайте за последния момент, когато няма да сте в състояние да осребрите решението си в собствена полза. Да бяхте го дали досега на проф. Спасов, доскорошния директор на Правителствена болница, главния трансплантолог на Републиката, заслужилия лекар, почетния гражданин на столицата и т.н., срещу което бихте получили петнадесет хиляди долара. Сума, с която можете да погасите банков заем, да платите лечение или да стегнете сватба, неща, за които в нормални общества не се налага да посягате на себе си.

Най-добре, обаче, да ги скътате на сигурно място, току-виж още утре ви потрябвали за трансплантация на самите вас. Дори далновидно да ги депозирате с лихва, тъй като няма да ви стигнат, тогава ще са ви нужни сто хилядарки в зелено. Сделка за чудо и приказ за печелившите от нея (сами сметнете процента на печалба, за да се убедите), на която би завидял всеки уважаващ себе си бизнесмен. Е, има и разходи, но те не могат да развалят удовлетворението от придобитото.

Вероятно административното ръководство на болницата е изчислило с точност на колко възлиза едно човешко тяло – общо и анатомично. Не по касапски, разбира се, а чисто виртуално е теглило ножа, искам да кажа чертата, на отделните му, макар и неприкосновени, части. Сега предстои официално да представи тарифата. Щом една държава като нашата, която не си знае масрафа, може да ви одере съвсем законно девет кожи, защо и една болница като Правителствената Лозенец да не може да ви одере законно я бъбрека, я част от черния дроб, при това под упойка, докато държавата си спестява обезболяващите. Човекът като жив донор, като стока, като източник на печалба! Не всеки човек, а само бедният, притиснатият в ъгъла от някаква нужда, озовал се в безизходица. Третиран, обаче, в един по начало неравностоен договор като равнопоставена страна поради факта, че е дал съгласие за донорство. Съгласие да стане жив донор на неизвестен нему до този момент роднина, издирен за целта от другия край на света от турска фирма в качеството й на най-добронамерен посредник. И ако дочака финала на сделката, да благодари на Бог за късмета си. 

Защото животът, както знаем, е кратък. За сметка на това, изкуството, твърди се не от вчера, е вечно. Да, кратък е животът на някои от донорите, преминали през Болница Лозенец, но вечно ще остане изкуството на трансплантацията по времето на споменатия професор, записано със златни букви в историята на българската медицина и на българската държава, и позлатило неколцина смели лекари - мениджъри. Какво значение, че по света на това му викат търговия с органи!

Това не ви е уличният манифактурен занаят на родните мургави джебчийки с кариера в Западна Европа, нито например изкопните работи с българско участие за разкриване на тленните останки на великия Чаплин. Или да речем опитът за придобиване на мощите на родения и възраснал духовно на българска земя св. Димитър Басарбовски, намерили покой в Катедралния храм в Букурещ. Изглежда светецът ще да е оказал сериозна съпротива да бъде транспортиран (камо ли трансплантиран), та похитителите били задържани недалеч от мястото на престъплението. Евентуалната роднинска връзка по линия на общия български произход не била изобщо взета под внимание. В новинарския поток обаче подобни БГ прояви се радват на световно внимание, при все самодейния им и недотам организиран характер, какво остава за изкусно изпипаната и съгласувана практика в Правителствена болница. Без изобщо да е законно, а напротив, изцяло престъпно, всичко да изглежда напълно законно!  Жертвата сама, по свое собствено желание, да влиза в ролята на жертва, за да се окаже накрая, че е подписала не някакъв касов ордер за получена сума, а смъртната си присъда. И макар че бедните родини от Украйна и Молдова си нямали и хал хабер за разклоненията на родословното им дърво чак до Израел и Оман, жива плът от първите (донорите) преминава безпрепятствено у вторите (реципиентите), а последните, като по-заможни, им завещават някой и друг долар. Така дарител и дарен се сродяват пост фактум на самата операционна маса, а после кой откъдето. 

Не е за вярване, обаче, че всичко това е ставало без съответните уверения, че няма страшно, че да се отдели бъбрек или част от черния дроб не е животозастрашаващо, може би дори укрепва имунитета. Ставало е, разбира се, един вид, с гаранция, макар и само словесна (и оставаща на думи), от страна на практикувашите словесни и хирургически манипулации. Гаранция за едва ли не пожизнен срок на годност – нали и бившата г-жа Борисова твърди, че контролните прегледи и поддържането на здравословното състояние в такива случаи са задължителни доживот.  

Имало ли е психологическа обработка или ще бъде приписана като предмет на дейност единствено на турските колеги в схемата. Но никой не ляга по собствено хрумване под скалпела, нито може насила да застави хирург да му изтръгне или пришие бъбрек. А и за какво ли толкова си е говорил, по собствените му признания, г-н Леви, главният мениджър на лечебното заведение с... нека ги наречем пациенти, доверилите се на най-престижната българска болница? От които той откроява реципиентите, но премълчава донорите. С последните кой си е говорил? Едва ли са си бъбрили празни приказки, уговаряли са естествено финансовия еквивалент на услугата. Тук е мястото да се изясни налична ли е документация за постоянно провеждани следоперативни консултации? Съществуват ли договори, които да защитават правата както на трансплантираните, така и на живите донори, в случай на неблагоприятен изход, влючително летален. И какво следва след смъртта на двадесетгодишен младеж, събирал пари за сватбата си? Да не излезе, че смъртта му е настъпила вследствие на коронавируса?

Участващите в това нашенско позорище смомнят ли си своите двадесет години, когато все още са залягали над А- и Б-то на медицината с мечтата един ден да спасяват човешки животи? И вероятно неведнъж са го правили. Какво, обаче, се с случило с тях, когато наместо да излекуват първо себе си (от неизлечимата страст на днешното време – сребролюбието), са посегнали с нечисти ръце към чуждия живот.

Очевидно тук вече не става въпрос за някакво си сръчно Айше или за пишман изнудвачи. Става въпрос за системни престъпления от хора лекари с най-висока квалификация, но с нисък морал. Под патронажа на правителството, обстоятелство, което ги увенчава с непомръкващата слава на организирана престъпна група с държавно участие.

В едно друго отминало време, времето на додемократична България, това не би могло да се случи. Това, дето ни го разправяха, че там, на Запад, се извършвали ненужни за пациента хирургически интервенции в името на печалбата, се оказва май, че не е било само пропагандна помия. Само здравеопазване, в което човекът и неговият живот са поставени на пиедестал, може да изключи подобни инциденти като в Болница Лозенец. Система, в която парите не могат да пречупят таланта на лекаря, когато се срещнат с отбранителната мощ на неговата завършена личност. Спомняте ли си великия кардиохирург акад. Николай Амосов? Помните ли също проф. Николай Минков, български уролог хирург, завеждащ урологичната клиника на Пирогов, който беше в състояние да се бори дори и за един нефункциониращ гноен бъбрек, да изгради от една гнойна торба функциониращ орган? Помните ли достойните лекари, за които МЗ е длъжно да разкаже и запамети за следващите поколения поне в един скромен сборник?  

Habeas corpus – да имаш тялото си, правото, с което всеки се ражда, което трябва да разбираме и като право да притежаваш свободата на ума и духа, право дадено ни от Твореца, заповядал ни „Не убивай!“.   

Галина Паскалева