Хамелеоните – ех, хамелеоните... Кой не е наясно, че те менят цветовете си, за да се приспособяват и оцеляват?
Както си пълзят тези животинки наляво- надясно , нагоре и надолу и хоп – от зелени стават жълти, после червени, синкави, а понякога по гърбовете им се показват разни шарени линии.
Велика природа, борба за място на тази земя -всеки иска да оцелее. Това знаехме за хамелеоните – че искат да оцеляват.
Науката обаче се развива, включително и тази за хамелеоните. Съвсем наскоро се доказало, че променливите същества не си сменят цветовете, за да се крият и спотаяват според ситуацията, ами така си говорели. Като си сменят цветовете, и си общуват. Такъв им е езикът, един вид, изразните средства и думите им са такива.
И защо ги обвиняваха досега, че са хамелеони и мислят само за себе си? Голямо извинение трябва да има пред хамелеоните.
Боже мили, след тези нови разкрития на науката какво облекчение обхвана хилядите хамелеони по света и у нас. Милите хорица – няма защо вече да се спотаяват и да се гърчат, като обясняват защо някога всички бяха червени, защо преди трийсетина години посиняха за една ноемврийска нощ, защо после станаха царскожълти до един, защо после се превърнаха в гербери, цветя и в други разни флори и фауни.
Ами че те не са се пребоядисвали, за да са винаги добре и начело. Те така си говорят, разменят си и мисли, и тайни, живота си изповядат с всичките цветове на дъгата.
Да живее науката и в частност – зоологията. Само тя ще оправдае хамелеоните, само тя ще върне истинския им естествен блясък.
Остава да се разбере дали другите хора, които не са във възторг от хамелеоните и не щат да правят като тях, всъщност не са далтонисти и дали не виждат неща, които не съществуват.
Далтонисти са, разбира се, и е крайно време да се докаже.
Николай Милчев
