ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА

Както се вижда от самото понятие – хомосексуалност (от старогр. ὁμόιος, еднакъв, същият) – става дума за качество, черта на пациента в областта на сексуалния му живот, отклонение от нормите в сексуалните функции, изразяващо се в насоченост на сексуалното влечение към хора от същия пол. Известно е още като хомофилия, лесбийство и др.

Хомосексуалността като психичен феномен претърпя колосални изменения и от осъдителна и категорично отхвърлена от обществото и религията сексуална практика за много кратко време стана напълно приемлив в много западни страни, а вече и у нас, стил на живот, включително и с разрешени гей бракове.

Хомосексуализмът от 1973 г. е официално изваден от категорията на сексуалните разстройства в DSM-II с точно 5854 срещу 3810 гласа. Този факт дава основание на хомосексуалистите – гейове и лесбийки – настойчиво да се борят за правата си.

Но източните общества, като нашето, и Светата Източноправославна Църква имат твърде различно становище спрямо хомосексуалните практики. То е подчертано негативно, независимо от влиянието на протестантския западен свят.

Седмата Божа заповед забранява всяка незаконна и нечиста любов. Мъжеловството традиционно се счита за поквара и се наказва (и ще се наказва) от общественото мнение. В Светата Библия пише ”С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота. ” (Левит 20:16).

Въпреки, че психоаналитичната школа като цяло счита хомосексуализма за болест, то в трогателното си и много често цитирано в психотерапевтичната литература “Писмо до една американска майка” самият Зигмунд Фройд пише буквално следното:

”Драга мисис N.,

От Вашето писмо аз заключавам, че Вашият син е хомосексуалист. Най-много ме впечатли фактът, че Вие самата в своите изказвания не употребявате този термин. Мога ли да разбера, защо го избягвате?

С хомосексуализма, разбира се, човек не може да се гордее, но няма от какво и да се срамува; това не е грях, не е деградация, не трябва да го наричаме болест; ние виждаме в него отклонение в сексуалната функция, предизвикано от определена задръжка на сексуалното развитие...

Задавайки въпрос, дали мога да помогна, Вие, предполагам, искате да знаете, дали аз ще успея да отстраня хомосексуалността и да я заменя с нормална хетеросексуалност.

Ще Ви отговоря, че не можем да обещаем това...

С най-добри пожелания,

искрено Ваш, Фройд”

Виждаме добре, че даже и най-либеративното и снизходително отношение към проблема за хомосексуализма не следва да променя същността му на отклонение от нормалното.

В DSM-IV хомосексуализмът се определя единствено като “разстройство на джендърната идентичност”. Това разстройство най-често е неизлечимо.

В по-съвременните възгледи за същността на хомосексуализма преобладава версията, че той е бягство (измъкване) от хетеросексуалността и е несъвместим с психичното здраве.

Като виновни за мъжката хомосексуалност се виждат властната майка и враждебно настроения студен баща, не позволяващи на момчето да се идентифицира с него. При лесбийките най-често са налице влошени отношения с майката и сравнително снизходителен баща.

По данни от последни американски изследвания сред пълнолетните хора хомосексуални са от 2 до 6 процента. По мое мнение у нас, като имаме предвид скритата хомосексуалност, този процент е много над горната граница. За това можем да съдим даже и от демонстрираната хомофобия, която е латентна форма на хомофилията, т.е. на хомосексуализма. Твърди се, че хомосексуален контакт са преживели до 37% от зрелите мъже и 13% от зрелите жени.

При жените хомосексуализмът е два пъти по-малко разпространен.

Съществува тенденция за увеличаване на бисексуалността (едновременна хомосексуална и хетеросексуална насоченост).

Във всички случаи, без никакво съмнение е девиантността на хомосексуалистите, тяхната психична зависимост от партньорите, проявяваната маниакалност по отношение на секса, изискването за все по-изострени сексуални практики (включително педофилия, фетишизъм, садомазохизъм, инцест) и т.н.

Всички те могат да се проявят в социално опасни форми. А като прояви на нонконформизъм те са твърде заразителни. Младите често виждат в тях възможности за идентифициране, за впечатляване на другите около тях, за постигане на своеобразен социален престиж и т.н.

Но по-тревожното според мен в обществен план са компенсаторните трансмисии и психичните защитни механизми на пренасяне и сублимация.

Диагностирането на хомосексуалността, ако я приемем за психо-сексуално отклонение, е лесно.

Лице с нехетеросексуална ориентация най-често ще се идентифицира с другия пол. При мъж с хомосексуални характеристики виждаме женоподобно вербално и невербално поведение.

Геят изпитва страст към мъжки парфюми. Да поясня, мъжките парфюми са така съставени, че да се харесват на жените; мъжете би следвало да харесват и да ги привличат женските парфюми.

Геят иска да бъде център на внимание на всяка цена. Изпитва желание да го харесват, да бъде очарователен и затова се облича по-претенциозно. Боядисва си косата, обикновено дискретно, но може да потърси и шокиращи цветове, например, лилав или оранжев. Ползва скришом

дамска козметика. Привличат го дамските аксесоари: чантичка (“хюмнетка”), огледалце, гребенче. Носи със себе си различни кутийки (символ на анимата), калъфчета, кожено тефтерче и др. Пише с красив почерк. Говори меко и се стреми да изглежда много умен. Когато слуша, главата често е наклонена на една страна.

Търси пластичност в всички свои изяви. Има особена мекота и ритмика в ходенето и в движенията с ръце.

Геят има желание да си сложи обичка, гривна, синджирче, при възможност и други атрибути навсякъде по себе си. Татуира се. Пуска си опашка, даже и ако е плешив. Слуша специфична музика в спектъра от чалга и Азис до Хулио Иглесиас. Носи възможно най-скъпи очи- ла. Обича светли чорапи. Въздиша често. Ползва междуметията “Ах!”, “Ех!”, “Ох!”, а напоследък и модното „Уау“. Нерядко като защита от евентуално демаскиране използва псувни.

Като се напие, пее и танцува. Обича да разказва мръсни вицове с генитален акцент. Привличат го мъжките компании. Има слабост към бодигардовете, полицаите, военните, пожарникарите и спортистите.

Дамите с инвертирана (обърната) сексуалност имат непреодолимо желание да изглеждат и да постъпват като мъже. Носят мъжки атрибути. Подстригани са по момчешки. Проявяват типичните за мъжа арогантност, твърдост на характера, непукизъм и смелост.

Хомосексуалистите – гейове и лесбийки – отчетливо и ярко се отличават от хетеросексуалните с постъпките и с поведението си. Истина е, че могат да бъдат много забавни, да изглеждат нестандартно, и да са интересни.

Истина е още, че в повечето случаи интелигентността им не е ниска, а много от тях имат определени творчески способности, които са главно в художествената сфера – изкуство, мода, музика, пеене, танци, дизайн и др. Във всички случаи в нашето общество хомосексуалистите от двата пола са стигмирани (белязани) и в известен смисъл отлъчени от широките социални практики.

В детството си хомосексуалистите проявяват по-голям интерес към игрите на другия пол, както и желание да се обличат в дрехи на другия пол и да имитират другия пол, което при някои се запазва за цял живот.

Има данни за наследствени фактори при формира- нето на хомосексуални нагласи. Влияе и средата, а също така и целенасоченото рекрутиране и склоняване към хомосексуална практика на „начинаещи” от страна на гей общностите.

За психотерапевта е важно да определи каква е точно хомосексуалността на пациента.

Тя може да е първична хомосексуалност, да произхождаща от генетична предразположеност, да е наследе- на. При първичната хомосексуалност няма хетеросексуални сънища; това е много важен признак.

Но може да е и вторична хомосексуалност, чийто механизъм за възникване е съвсем друг. Тази хомосексуалност се поражда от страховете и задръжките спрямо хетеросексуалните контакти, които се заместват от далеч по лесните връзки и взаимоотношения с хора от същия пол. При вторичните хомосексуалисти в сънищата се изживяват хетеросексуални връзки.

Възможно е хомосексуалността да се появи във връзка с други сериозни психични проблеми на пациента – например, при шизофренно ограничаване на контактите и при налудности, в които хомосексуалният акт се счита за извор съответно на липсващата маскулинност и фемининност.

Психотерапията при хомосексуален пациент би могла да получи задачи в няколко посоки.

Първо, да предотврати, доколкото е възможно, формирането и развитието на хомосексуалните нагласи. Това обикновено е възможно при много ранно откриване на деформации в джендърната идентичност. В този случай се ползват главно психоконсултации, чрез които ро- дителите се подпомагат в противодействието им срещу зараждащия се проблем.

Второ, психотерапевтичната помощ е много целесъобразна при вторичната хомосексуалност. Най-често истинските проблеми, които стоят в основата на зараждането на хомосексуални нагласи е в стеснителността, интровертността и липсата на опит в социалните и сексуал- ните контакти на пациента.

Ако проблемът бъде своевременно открит, психо- терапевтичната работа би могла да даде много добри резултати.

...