Като за последен ден от една наистина трудна година - пандемия, избори, пандемия и пак избори, загуба на много човешки животи, всеки един от които ценен за поне един човек, двете частни телевизи ни осигуриха един медиен тюрлю гювеч от анализи и новини.
Анализите бяха с психологичен уклон, в което няма нищо лошо - психиката ни наистина е засегната от всички проблеми, с които живяхме през тази година. Росен Йорданов беше един от анализаторите - изтръска в ефир някоко специфични психиатрични термина и ни все акъла. Разбрах, че сме налудни и параноидн Това не е обидно, защото параноидните налудности са психатричен симптом, а болестта не е обида, макар много често да се ползва именно за това. Но, всеки сам си ПРЕЦЕНЯ дали да покаже цивилизационното си ниво, ползвайки психичната болест за обида.
Думата ми беше за друго. Ползването на специфични термини в ефир, когато аудиторията няма специалната подготовка по темата, е белег на лоша комуникационна култура. А освен това, в конкретния случай не е и вярно. Защото го прави психологът за мен остава неясно, или по-точно е ясно, но няма да ви занимавам с личните си виждания по въпроса.
По другата частна телевизия ни сервираха репортаж, в центъра на който е психично болен човек, извършил тежко противоправно деяниея - убийство. В такива случаи, съгласно НК, чл. 89 извършителят се настанява в психиатрия /А НЕ ЛУДНИЦА/ за срок от шест месеца и след това на всеки шест месеца се прави реекспертиза. Хората в селото са естествено притеснени, че извършителят ще е сред тях след известно време, понятни са техните реакции на гняв, породени от това. Гневът им е насочен основно срещу прокуратурата и съда, настояват той да си остане в ЛУДНИЦАТА.
Да, факт е, че държавата не подпомага близките на психично болните хора в грижите им за тях, така че последните да живеят сред нас, както е редно за болните от всички заболявания. Да, за 30 години така и не се направи психитричната реформа. Да, институциите решават въпроса като запокитят тези хора в "лечебни заведения" тип затвор по села и паланки вдън гори тилилейски. Така се действа - няма човек, няма проблем. Само че това не ни помага като общество. И ние все някога ще трбява да се погрижим за нашите болни. Може би ще ви изненадам с позицията си по въпроса, че отговорността за неслучилата се реформа за мен лично се споделя, даже в по-голямата си част се носи от нашето съсловие. В него съм близо 30 години, 15 от които активно се боря тази реформа да се направи и нашите болни да получат модерна и човешка грижа за болестта си, това да се случва в общността, а и обществото да е спокойно. Това не е моята романтична представа за психично-здравна грижа у нас, това е възможност, осъществена отдавна в страните, към които, поне географски и формално като съюзни членове, се числим.
У нас това не се случи, защото нашето съсловие никога не е било обединено истински в работата по една тежка реформа. Ако бяхме единни, нямаше институция и администрация, която "да ни устои. Уви, не бяхме и не сме. При нас е всяка коза за свой крак. Финансов естествено. За липсата на адекватна система от грижи за психично болните, която липса е причина да се случват тежките инциденти с и причинени от тях, има конкретно отговорни лица от психиатричното съсловие. Позицията на национален консултант /сега вече експертен съвет/ предполага именно такава отговорност - за политиката в сферата на психичното здраве, за реформите и т.н. Е, нашият бивш такъв в продължение на 15 години не свърши нищо, даже правеше възможното реформата да не се случи.
Този репортаж провокира размислите ми, но това беше втория план. Първата ми реакция беше въпрос у мен - каква е ползата от него и защо телевизията ни го сервира в края на годината. Не разбрах посланието му, освен че психичното болните са страшни хора, който трябва да бъдат в ЛУДНИЦАТА. Явно, че продуцентските възможности са такива, че да метната едно репортажче, пълно с омраза и толкова. Години наред медиите формират с особена страст нихилистично отношение към психично болните и по никакъв начин не помагат в битката ни за изграждане на модерна система от грижи за тези хора. Днешният репотаж не направи изключение. Дано през следващата година направим стъпка или стъпки в цивилизационното си израстване по отношение на психично болните хора и огромните проблеми, които имат те и техните близки, живеейки в една враждебно настроена към тях среда. И винаги да помним, че всеки от нас може да се окаже от другата срана на бариерата и тогава адски боли ГАДНОТО отношение към психично болния човек!
Хубава новогодишна вечер! Пожелавам на всички здраве и повече мисъл за другия, защото този друг може да се окажа и аз!
Цветеслава Гълъбова
