Ако се чудите какво ни поставя на онова място по (не) свобода на словото, то е този маниер на мълчалив отказ на информация от институциите.
Говорят, когато искат, а не когато им се зададат въпроси, които ги засягат.
Говорят пред избрани, а не пред тези, които имат какво да ги питат.
Отказват отговор и на големи, и на малки медии. На маргиналните - по-често, защото е ясно, че няма да се разчуе.
Маргиналните медии и изтиканите в тях журналисти, обикновено имат ограничен набор от събеседници, предимно извън властта, които не са от хората, взимащи решения.
Няма как да се правят критични интервюта, а и публиката неусетно е отвикнала от тях.
Проверката на информацията става все по-трудна и така репортажите стават все по-непълни. Ако изобщо се излъчват такива.
Идеята е да няма репортажи. Темите биват саботирани с липса на отговори и събеседници по същество.
Припомням, че чакам отговор от "Пирогов".
И, да, разчита се, че никой не помни и собствените си мисли повече от три дни.
Аз вадя този детайл от журналистическата кухня, за да ви стане ясно какъв е проблемът всъщност. Ако изобщо това ви интересува, разбира се.
Миролюба Бенатова
