Днес е Ден на театъра.
А на театър бях последно преди около три седмици, с жена ми гледахме "Бившата мис на малкия град" в "Младежкия". Постановката на Влади Люцканов е чудесна и горещо и със сърце ви препоръчвам да е сред първите неща, които да гледате, когато театрите отворят отново.
За "Бившата мис на малкия град" знам от повече от двайсет години благодарение на Пламен Марков, който я постави за пръв път в "Народния" — ако не ме лъже паметта, някъде около 98-99-та година. Тогава гледах и ченето ми увисна: не бях гледал такъв театър, не бях чувал така изречени думи. Така се влюбих в Мартин Макдона.
Тогава баба ми — която има огромна роля върху формирането както на вкуса и разбиранията ми, така и върху затвърждаването на крайно лоши маниери от сорта на това да си хвърлям чорапите и дрехите навсякъде и да се държа така, все едно после ще ги прибере някой друг — също гледа постановката със свои приятелки. С нея сигурно сме говорили десетки часове за "Бившата мис на малкия град" и бяхме толкова впечатлени, а и развълнувани и респектирани от таланта на Мартин Макдона. Пламен Марков отвори очи с тази постановка.
Когато преди осемнайсет години за пръв път запознах баба Ленче с все още бъдещата ми жена, баба приготвяше сутляш.Баба ми викна Елена и ѝ каза: "Мартин обожава сутляш, това е точната пропорция и го сваляш от котлона точно при тази консистенция". А Елена каза: "Е, какво става, ако не е точно тази консистенция?". А баба ми отвърна: "Не го яде". Жена ми никога не ми направи сутляш.
През 2018-та Стоян Радев постави "Палачи" на Мартин Макдона в театър "София". Гледахме последната постановка за сезона и след нея имаше фантастична дискусия между публиката, Стоян Радев и Пламен Марков. Беше истински интересно да разговаряш с този, който ни е отворил очите за Макдона и този, който поставя последната му пиеса.
Гледал съм абсолютно всичко на Мартин Макдона, поставяно в България. И сега, когато гледах "Бившата мис на малкия град" отново, пак ми увисна ченето. Това наистина е фантастична пиеса, но е първата на Макдона. И докато я гледаш си даваш сметка какво чудовищно развитие е преживял този човек като драматург за двайсет години. Какъв път е извървял, за да развива и развива и развива таланта си, който и без това не е никак малко.
Спомням си как с жена ми седяхме под катедралата в Брюж и се чудихме точно откъде го метнаха тоя пич "В Брюж". Докато театрите са затворени, може да компенсирате с филмите на Мартин Макдона.
Мартин Макдона е едно момче от бедно семейство, от бедната провинция на малка държава. Ирландче. Талант. Прилича на човек, който може да пише, но може и да те спука от бой. Корав пич, отракан.
А "Народен" има благодарение на Иван Шишманов. Именно той е в основата на това да се открие този театър, където много по-късно Пламен Марков постави за пръв път "Бившата мис на малкия град" и ни отвори очите.
Когато е министър на културата, Иван Шишманов иска да изпрати Елин Пелин, Кирил Христов и Яворов в Париж: да поживеят и да видят свят. Иска пари от финансовото министерство, те не искат да дават пари за такива глупости — винаги е било така. Хората няма какво да ядат, ние ще пращаме някакви да живеят в Париж. Най-накрая и с триста зора парите са уредени и в заповедта, с която Иван Шишманов изпраща Елин Пелин, Яворов и Кирил Христов по живот във френската столица, като основание за разходите написва: ДА СЕ ОТРАКАТ МАЛКО.
Днес е Ден на театъра. И аплодисментите са за всички тези, благодарение на които не сме съвсем прости и не сме съвсем пропаднали.
Мартин Димитров
