Леля Сийка стана сутринта много рано, защото керата й беше наредила да изчисти банята и да измие прозорците. Погледна се в огледалото, пооправи стърчащите на всички страни прошарени кичури и въздъхна със съжаление: "Ех, Сесил, Сесил, не си родена за тая работа". След което се зае с работата, че керата налагаше глоби за несвършените задачи.
Сийка след уморителния труд седна пред малкият лаптоп в тъмната си стаичка и отвори с напрежение и наслада фейсбук. Тя имаше десет профила, кой от кой по-красиви и "хранеше" през тях тези, които според нея несправедливо бяха облагодетелствани от съдбата. Сисил чувстваше в сърцето си, че беше редно тя да е на жълтите павета в София и да управлява държавата или поне да я канят през ден по телевизиите, където да споделя житейската си мъдрост как се управлява държавата. Тя, Сисил, беше завършила средно образование и то с голяма мъка и известен натиск от страна на родителите й, но беше сигурна, че съдбата я е предопределила за важни житейски дела.Из ежедневието на една инфлуенсърка....
