Из ежедневието на една инфлуенсърка....

Леля Сийка стана сутринта много рано, защото керата й беше наредила да изчисти банята и да измие прозорците. Погледна се в огледалото, пооправи стърчащите на всички страни прошарени кичури и въздъхна със съжаление: "Ех, Сесил, Сесил, не си родена за тая работа". След което се зае с работата, че керата налагаше глоби за несвършените задачи.

Сийка след уморителния труд седна пред малкият лаптоп в тъмната си стаичка и отвори с напрежение и наслада фейсбук. Тя имаше десет профила, кой от кой по-красиви и "хранеше" през тях тези, които според нея несправедливо бяха облагодетелствани от съдбата. Сисил чувстваше в сърцето си, че беше редно тя да е на жълтите павета в София и да управлява държавата или поне да я канят през ден по телевизиите, където да споделя житейската си мъдрост как се управлява държавата. Тя, Сисил, беше завършила средно образование и то с голяма мъка и известен натиск от страна на родителите й, но беше сигурна, че съдбата я е предопределила за важни житейски дела.

Сийка отвори профила на една от известните телевизионни звезди и започна да критикува с вещо око стилът на обличане, позата и физиономията на звездата. С хъс отговаряше на коментарите, докато се почувства лично удовлетворена от постигнатото към врагинята унижение. Такова удовлетворение Сийка/Сисил вече усещаше само в такива ситуации, след като мъжа й - естествено, алкохолик и побойник, неоценил шеметната й красота и интелект, я изхвърли от вкъщи и се наложи да слугува в чужбина.

След това Сийка, почесвайки се замислено под престилката, пусна няколко поста, в които даваше държавнически съвети какво трябва да се направи за успешното управление на държавата, Европа и вселената и в частност Горнонанадолнишката селищна система, от която произхождаше самата Сисил. Отново изпадна в самосъжаление, че такъв капацитет като нея не е използван от света, за да ги оправи всичките, които не знаят какво да правят, след което веднага рипна, чувайки кресливият глас на кирата, която я викаше да й смени подлогата....

Елена Гунчева

* Да не кажете, че само за политика пиша 🙂