Изгубени в превода

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/izgubeni-v-prevoda/8729 SvobodnoSlovo.eu
Изгубени в превода

След като Карадайъ се изгуби в (пра)родината си, след него се изгуби и Слави Трифонов – той пък в една обща бъдеща европейска родина без граници – било междунационални, било междуполови, макар да знаем, че единствената обща родина без граници е тази на капитала. И двамата се изгубили в превода. Преводачите ползвали речници джобен формат, а отгоре на всичко журналистът от „Льо Монд“ си водел записките с гъше перо, вместо да записва и снима направо със сателит от космоса.

След което съвсем спонтанно възниква идеята (случайно лансирана не от вчера и от г-н Паси) да изстреляме и ние наши хора в космоса. Има се предвид астронавти по линия на НАСА (вместо например да изкупуваме американските ефки ачик-ачик). Пък и междузвездните войни няма как, нали, да минат без наше участие.

На новите министри няма да им се налага да ползват преводач. Самите те, макар и без грам управленски опит, могат да функционират поне като едно LTD за преводни услуги, всеки там владеел по няколко езика. Превод на специализирана литература, разбира се, не някаква си художествена, да не помисли някой.

ОК, обаче, хората тук чакаме точния превод на архаичната БГ житейска проза на съвременен европейски език, а за такова синхронизиране се изисква отлично владеене преди всичко на матерния език, ще рече, и обич към отечеството, и към несретния български народ. Обич, която не се заработва на Уолстрийт, добива се у дома, под бащина стряха, още в майчини скути. Иначе, формулата на Маркс пари-стока-пари прим на всички езици е една и съща. На Уолстрийт се извършва просвещението в нейното световно, без граници приложение. Практикува се финансовият превод, през някакви унции, котировки, печалба. Там вадят корен квадратен най-вече на числото на мамона, не вадят корена на думите, нито ги сеят да покълнат.

А на нас ни трябва сеяч. Сеяч, с когото да ожънем, не Ники Василев. Истински сеяч на истински думи, които не се разминават с действията, които да покълват в сърцата на човеците.

Предложения филм вече сме го гледали. Долнопробно беше да ни го пробутват отново. А г-н Василев на какво отгоре се чувства обиден, той вече го игра министър и вицепремиер във филма „Осемстотинте дни на един полиглот със синя кръв и неговите юпита полиглоти“. Пък фактът, че те били влезли в ЕС и НАТО, а всички други се водим там фиктивно, едва ли е за хвалба, камо ли за гордост, както декларира.

И сега част от оня сепциално подбран актьорски състав излиза на сцената за бис, брои нови 800 дни, а всъщност връща лентата 20 г. назад. Връща се като престъпник на местопрестъплението, хвърлил око като начало на Българската банка за развитие, на магистрали и летища. Ало, Ники, ама какво ще кажеш преди това за приватизацията на БТК? А за ЕРП-тата? Кой на кого да е обиден? Всички вие трябва да върнете на държавата разликата между първоначалната и повторно изтъргуваната цена на компанията, на активите, придобити неправедно, градени с десетилетия от трудовите хора на България.

Как децата на Уолстрийт ще управляват държава, която чака своето възкресение след 30-годишен грабеж? Някой друг ще управлява от тяхно име, а те ще бъдат „изчегъртани“, „когато му дойде времето“. Чудно е как не съзират в хлъзгавата политическа оферта с предизвестен финал банкрута на държавата. Не можеш да заявиш никакво бизнес намерение дали за търг, за обществена поръчка и дори за най-обикновен конкурс без надлежно представена документация, само с едно голо CV „Аз съм Слави шоуменът, гласувайте за мен“. Дори за един концерт в провинцията се лепят предварително афиши с наименованията на творбите, с имената на изпълнителите и диригента. А в случая се заявява управление на цяла държава без никаква програма! Наброските, които оня ден екипът на г-н Трифонов милостиво ни подхвърли като трохи на изгладнели за информация врабци, в частта им за детските градини звучат трогателно, а с неподправена наглост в частта за споменатата предстояща приватизация и нови концесии. И съвсем като за пред дебили в частта за участие в американската космическа програма.

Да видим, обаче, как ще завърши личната космическа програма на г-н Трифонов като ракета носител на едни или други интереси. Неговите концерти ще излязат солено на българската публика в момента, когато аплодисментите неизбежно преминат в освиркване. И тези, които довчера въздишаха като виола д‘аморе по своя виолист и вокалист, утре ще заплачат като обой. Лошото е, че ще плачем всички. Така въздишаха по Бойко, да ги пита човек защо реват днес. Политическата маска, която прозира под маската на шоумен, за съжаление се оказва едно към едно нейно копие. Както в гениалната алегория за лицето на шута, превърнало се в негова маска или маската, превърнала се в човешко лице. Като от най-популярната своя снимка лицето Слави ни се изплези вече няколко пъти и от политическата сцена. Може би навик от детството? Кой не се е кривил така пред огледалото в детските си години? Баба ми Мария само веднъж ми каза, че Господ може да ме остави така с изплезен език и никога никога вече да не мога да го прибера обратно. О, това беше напълно достатъчно! Стига баба ти да ти го каже навреме, иначе се налага да го научиш по друг начин. Не става въпрос за някой и друг фациалис само.

Обществото трябва да изисква задължително от всички партийни централи техни предизборни платформи по най-болезнените въпроси: за бедността и неравенството, за корупцията, смъртността, демографския срив, неграмотността и съдебната система. А регистрацията в ЦИК да стане невъзможна без предварително депозиране на разгърнати партийни програми по всички проблеми на социалния, икономически и политически живот на страната. Иначе защо трябва да заменяме Бойко с неговия двойник?

Повече от всякога и все повече се нуждаем от диалогичност, разбирателство и съпричастност, а съвременният човек, и не само политиците, тотално се е изгубил в превода. Вече всеки си говори на някакъв неразбираем непреводим език - новата Вавилонска кула на човешкия егоцентризъм. Преди да изучим руския и английския и каквото и да било есперанто, нека проговорим на езика на съвестта, на езика на любовта, който Бог даром е вложил във всеки от нас, за да не живеем самотно в света.

Галина Паскалева

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.