Изкуствения интелект - „Дигитален ГУЛАГ“ за целия разумен живот.
Соларис и силата на човешкия ум
Книгата „Соларис“ и филмът по нея е за експедиция в дълбокия космос до планета, покрита с разумно, живо, движещо се море от плазма, наречена „Соларис“. Планетата Соларис е аналогия на човешкия ум. Поне това е ролята, която играе в 80% от сюжета. По-късно става още по-странно.
Сондите, изпращани към Соларис, и експериментите, провеждани върху него от учените на космическата станция, са просто реалните усилия на учените през 20-ти век да изследват човешкия ум. След векове работа по изучаване на „Соларис/умът“, тези усилия до голяма степен се провалят преди началото на филма/романа, а главният герой учен Келвин е изпратен да извърши някои действия по овладяване на щетите и разследване на проекта.
Книгата, по която е базиран филмът, е написана от съветско-полския автор Станислав Лем, задълбочено запознат с кибернетиката. Да, той е евреин и е бил приятел с водещите еврейски теоретици на кибернетиката във Великобритания.
Щом научите за вътрешния дебат, воден сред управляващия елит относно кибернетиката, разбирате за какво са спорили както авторът на книгата „Соларис“ , така и филмовият режисьор Тарковски.
Със сигурност, „Соларис“ очевидно е критика за състоянието на проекта „Кибернетика“, обединени в едно. В книгата има и изследователски статии по скритата истинска тема, която се обсъжда.
Както всички лоши британски идеи, кибернетиката в крайна сметка си проправи път до най-високите етажи на властта в Русия, където част от елита я възприема, след като забраната за кибернетиката от ерата на Сталин (осмивана като капиталистическа, буржоазна и подривна) беше отменена.
Лем, въпреки че е поляк, е силно запознат с британските произведения, а „Соларис“ е история за неуспешните опити на науката да разбере човешкия ум, използвайки принципите на кибернетиката. В книгата той ни предоставя някои интересни теории за това какво представлява Соларис/човешкият ум и как функционира.
Лем изследва възможността съзнанието, генерирано от ума, подобно на поле на осъзнатост, само по себе си да е живо. И фактът, че той е направил океана, генериран от Соларис, свръхформа на живот, базирана на плазма, също си струва да се отбележи, тъй като алтернативните учени вярват, че плазмата е способна да постигне разум.
Най-подробното обяснение, което се дава е, че океанът от плазма е пропуснал еволюцията и вместо това е развил полу-съзнание чрез безкрайни „обратни връзки“, изразени чрез изменчивостта на вълните му и странните пейзажи и образувания, които планетата издига от вълните, само за да ги потопи обратно.
Океанът е по същество психически свръх организъм. Ако на планетата Земя животът се е развивал на индивидуално ниво, с диференциация, то тук той се е развивал без диференциация, като по този начин е пропуснал изцяло дарвинисткия процес на „състезание“. Но способностите на Соларис/човешкия ум са се простирали в свръхестественото, със способността да се манипулира и взаимодейства с пространство-времето.
Това се вписва в труда на Ицхак Бентов върху човешкия ум, в който се твърди, че свръхестествените сили на предсказване са постижими чрез техники за манипулиране на мозъчните вълни. Теорията е, че мозъкът е орган, способен да прониква през самото пространство-време.
Демонът в машината и царството на Кибер-Обцесия
Окултните кибернетични принципи са в основата на по-голямата част от компютърната наука, която се основава на терминологията и теоретичните концепции на кибернетиката. Най-поразителните примери могат да бъдат открити в любопитните практики за именуване практикувани от компютърните учени. Вземете например демоните . „Демон“ е подсистема, или автономен процес в компютърна система, задвижвана от обратна връзка.
И така, защо са ги нарекли Демони, т.е. Даймони?
Да ги нарекат така предполага, че компютърните учени/магьосници са имали работеща теория за това какво всъщност представляват езическите духове и как действат. Това означава, че са се интересували от подобни теми, иначе не биха могли да изградят тази аналогия с наименуването, нали? Дори препратката към наименуването „Кибер“ към древното царство на сенките и духовете започва да придобива по-голям смисъл сега?
Ето един въпрос: какво/къде според вас е „киберпространството“ или „царството на киберпространството“?
Само си помислете за това по следния начин – ние описваме царство от нематериални частици информация и интелигентност, носещи се наоколо. Нематериално царство, в което влизаме, за да се консултираме с „оракули“ и да говорим с „изкуствени интелекти“, да имаме достъп до миналото чрез ефимерни архиви и да общуваме с други хора на огромни разстояния...
Връзката, която се прави тук, би трябвало да има смисъл сега?
Идеята е следната: Кибернетиката е тясно свързана с окултизма, мистицизма... и с дискусиите за призоваване на духове, ако наистина знаете къде да търсите.
Никога няма да разберете нищо от това от статията в Уикипедия по темата, но ако трябва да се обобщи ситуацията, кибернетиката е по същество група атеистични маниаци с материалистически виждания за света, които се опитват да се справят с проблемите, обикновено приписвани на областите на метафизиката и мистицизма.
Много от идеите на кибернетиката са намерили своето място и в научната фантастика като цяло, не само в Соларис. Научнофантастичният култ вярва, че машината е божествена и че в машините, които използва, има духове, и че има бог на машините, наречен Омнисия. Слава на този Бог!
Жреците на машините практикуват обширни подобрения, за да станат по-машинни, процесът на превръщане в по-малко хора и повече в машинни е сам по себе си процес на преклонение за тях. Когато хората в интернет започнат да се борят срещу „трансхуманизма“, те по същество имат в съзнанието си кредото на машинните жреци на Марс като обект на своя страх и отвращение, дори ако никога не са чели дори малко научна фантастика.
Припомнете си, че Соларис е океан с размерите на планета, без определена форма, който постоянно се променя и реагира и променя входните сигнали от човешкия ум. Това не е просто случаен, странен извънземен живот, това е кибернетична система, илюстрирана в планетарен мащаб. Или поне така учените концептуализират човешкия ум – като познаваема кибернетична циклична система, и след това я разширяват до цяла планета, само за да бъдат озадачени и отблъснати.
Соларис също не общува директно с мъжете учени на станцията, а вместо това общува пасивно, чрез загадки и емоционално изтощителни лудории... точно както би направила една жена.
По-конкретно, Соларис генерира „Гости“ от „конструкти с обратна връзка от паметта на астронавтите“. Тези гости са клонингите, халюцинациите или проекциите, които създава от измъчваните от вина спомени на учените на станцията.
Книгата е посветена предимно на учените, които разговарят помежду си, опитвайки се да разберат истинската природа на Соларис. В книгата учените стигат до заключението, че Соларис е живо поле за обратна връзка, информационен процесор, базиран на плазма, безформен нематериален интелект - или, на народен език, нещо като дух в планетарен мащаб.
Това е най-заобиколният възможен начин, казано на „научен език“, да се опише по същество Гея, първичното божество на Земята/Тера.
Соларис е по същество разумно същество, но не е човек и не е част от някаква дарвинистка еволюционна верига. Мистерията, за която учените се опитват безкрайно да разсъждават в своите психо-разговорни състояния, е как по същество дух/бог/божество/нетелесна плазмена интелигентност като Соларис се проявява в света?
Що се отнася до връзката им с човешкия уме, че „гостите“ са доказателство, че Соларис може да вижда мислите им и се стреми да взаимодейства с тях, но тази комуникация и разбиране чрез използването на кибернетичните методи, които учените използват, са невъзможни. Но, за съжаление, изглежда, че нашите Технологични Повелители не са извлекли поуката.
Това е достатъчно за запознаване с материала по кибернетика и изкуствен интелект.
След осъзнаване на това, трябва да помислим за това как и защо технологичните елити от Силициевата долина са се захванали с тези неща и как ги прилагат към плановете си за завземане на политическа власт, реформиране на обществото чрез „(кибернетичен) акселерационизъм “ и какво означава това за социалните, човешки системи за контрол и манипулация, които изграждат днес. Ако погледнете отвъд объркващия им език и теоретичния жаргон, кибернетиката по същество не е нищо повече от проект за създаване на един вид „Дигитален ГУЛАГ“ за целия разумен човешки живот.
