Изкуственият интелект е фундаментална промяна, сравнима с появата на писмеността

Изкуственият интелект е фундаментална промяна, сравнима с появата на писмеността.

Стоим на праг. Не метафорично, а в най-буквалния, исторически смисъл. И щом прекрачим този праг, ще се озовем в свят, толкова различен от нашия, колкото е нашият свят от ерата на каменната брадва. Изкуственият интелект не е просто „нова технология“, като интернет или електричеството. Това е фундаментална промяна, сравнима с появата на писмеността. И тя вече е започнала да променя всичко.

Хората, родени в края на ХХ и началото на ХХІ век, ще бъдат последните, които ще си спомнят света „преди изкуствения интелект“. Нашите внуци ще слушат нашите истории за това как сме търсили информация в книги, как сме стояли на опашки, за да си ги купим. Как сме писали свои собствени текстове, как сме спорили за неща, които не сме знаели със сигурност, със същото снизходително удивление, с което слушаме истории за живота без телефони. Началото на ХХІ век ще бъде за тях толкова древно, колкото Средновековието е за нас.

Това ще бъде Свят, в който всичко е различно

С нашето сегашно съзнание просто не можем да си представим мащаба на предстоящите промени. Мислим за изкуствения интелект просто като за удобен инструмент за генериране на изображения и текст. Това е просто наивно. Все едно да си мислим, че огънят е полезен само за топлината в пещерата. Всъщност, изкуственият интелект преструктурира самата структура на реалността, в която живеем.

Войната. Това е първото нещо, което се променя в момента. Вече не само хората се бият, а алгоритмите. Решенията за удар се вземат за части от секундата, по-бързо, отколкото човешкият мозък може да осмисли заплахата. Дроновете се контролират от невронни мрежи, които се учат от всеки свален дрон. И ние, както винаги, закъсняваме, все още разчитайки на „човешкия фактор“ в ситуация, в която той вече е безнадеждно остарял. Скоро войните ще бъдат спечелени не от тези с повече войници, а от тези с по-умни и по-безмилостни алгоритми.

Информация и истина. Това бойно поле вече е загубено от онези, които не са го осъзнали. Навлизаме в ера, в която няма да има нито една „истина“. Ще има милиони „истини“, генерирани за всеки индивид поотделно, както индивидуално насочената реклама. Мислите си, че гледате репортаж на живо? Слушате глас, който никога не е принадлежал на човешко същество, и виждате лице, което никога не е съществувало. Дълбоко фалшивите съобщения ще станат неразличими от реалността. И единствената защита срещу този хаос няма да бъде цензурата, а критичното мислене, съчетано с технологии за проверка, които от своя страна също ще бъдат изкуствен интелект. Това ще бъде нова надпревара във въоръжаването, но между „генератори на лъжи“ и „детектори на истина“, а хората ще се превърнат в нищо повече от бойни полета.

Теология и литература. Изглежда, че това е последната крепост на човешкия дух, извън обсега на машините. Но изкуственият интелект вече пише поезия, неразличима от тази на Гьоте, и проповеди, които са по-убедителни от всеки свещеник. Това не означава, че духът ще умре. Това означава, че за първи път в историята хората ще трябва да си отговорят на въпроса - какво е истинско в самите вас? Ако една машина може перфектно да имитира молитва, тогава как вашата молитва се различава от тази на машината? Отговорът ще бъде даден, но той ще се намира в сферата на героизма, а не в сферата на текста. Това ще бъде пречистване на вярата от словесната плява.

Космос и наука. Тук изкуственият интелект е единственият шанс. Човешкият мозък е твърде бавен, крехък и малък, за да схване необятността. До сега сме се сблъскали със стена от сложност. Декодирането на генома, разбиране природата на тъмната материя, изграждането на космически кораб до звездите – това са задачи отвъд човешкия ум в сегашната му форма. Само симбиозата с мислеща машина може да се пробие тази стена. И тези, които овладеят тази симбиоза първи, ще наследят звездите.

Какво ще се случи с нас?

Светът ще бъде разделен. Не между богати и бедни, не между черни и бели, а между тези, които разбират, и тези, които не разбират. Между тези, които използват ИИ като продължение на собствената си воля, и тези, които ИИ ще използва като биологичен придатък, като „разходен материал“ за своите цели.

Държавите, които не създадат свой собствен суверенен ИИ, управляван от национални интереси и съвест, ще се превърнат в колонии. Населението им ще бъде „дигитализирано“, атомизирано и трансформирано в контролируемо стадо. И само онези общества, които имат смелостта да обуздаят този звяр и да го подчинят на висши, морални значения, ще оцелеят.

Светослав Атаджанов