ИЗЛЕЗЕ НОВА КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ БОГОМИЛИ И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ ЕРЕСИТЕ В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Вчера, четвъртък, 26 януари 2023 г., излезе от печат историческият труд „БОГОМИЛИ И КАТАРИ“ с подзаглавие „Влиянието на ранносредновековни източни еретически учения върху ересите в Западна Европа XII – XIII в.“ Автор е младата историчка Елена Френска ( 1985 – 2021 ). Книгата е издадена посмъртно. Публикува я Издателство БГ Принт – Враца.

***

Елена Френска е родена на 13 април 1985 г. в град Враца. Внучка е на известния врачански поет и културен деец Върбан Велчев. Още в ранно детство Елена проявява огромен интерес към поезията и историята. На три години учи наизуст и рецитира стихове на Ботев и Вазов. На четири години се научава да чете и наизустява цели пасажи от творбите на Шекспир. Влюбена е в оперното изкуство и посещава оперните спектакли в София. На 14 години Елена пише сонети на митологични теми и мечтае да издаде стихосбирка – но, уви, ръкописите й се изгубват при продажбата на семейната къща в село Камено поле, в която прекарва летните месеци с баба и дядо.

През 2004 г. Елена Френска завършва 91 Немска гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София. Приета е в специалност история във Великотърновския Университет, който завършва с изключителни похвали от преподавателския корпус. Предмет на нейния интерес като историк е богомилството и неговото отражение върху ересите в Западна Европа. Дипломната й работа, високо оценена от изпитната комисия начело с проф. Владимир Попов, е озаглавена „Влиянието на ранносредновековни източни еретически учения върху ересите в Западна Европа XII – XIII в.“(2009 г.). В нея дипломантката не само изказва собственото си ерудирано мнение по редица важни въпроси на богомилското и катарското движение, но и открива неизследван до момента извор за тяхната история. Настоящата книга е дипломната теза на Елена Френска, написана и защитена от нея на двадесет и четири годишна възраст. След завършването на висшето си образование, Елена се интересува от историята на Франкската империя, от забележителната личност на Карл Велики, както и от западноевропейското религиозно изкуство и архитектура.

Нужно е да бъде отбелязана нежната й любов и грижа за бездомните животни.

В навечерието на Новата 2021 г. Елена Френска се разболява тежко. Диабетът, от който страда от петгодишна възраст, катастрофално се влошава. Всъщност пораженията на стомаха и дванадесетопръстника едва ли могат да се обяснят само с диабета. Открита е терминална бъбречна недостатъчност, която се е развила извънредно бързо. „Грижите“, положени за Елена в ИСУЛ, допълнително утежняват състоянието й. Вероятно тихомълком й е сложена инжекция с ваксина срещу ковид – това никога няма да разберем. Елена изпада в кома по „неведоми причини“, а още по-странно е, че докато лекарите говорят за „кома“, по-низшият медицински персонал подхвърля, че не се касае за никаква кома. Когато Елена се „събужда“, не може вече да ходи и има гангрена на стъпалата. Безсрамно изписана от болничното заведение като „подобрила се“, тя е отведена за хемодиализа в Монтана, където е приета в болница „Св.Георги“. Там я поставят на кислородно дишане. След десетдневен престой, болната буквално е изхвърлена като „подобрила се“ и от това заведение и й е отказана всякаква грижа, въпреки очевидното й фатално състояние. Установява се на квартира, за да може да ползва хемодиализата в новооткрития диализен център в Монтана.

В ранната вечер на 10 юли 2021 г. около 17.30 (астрономическо време), настанената в монтанския хотел „Веста“ Елена губи съзнание. Извикана е спешна помощ, но дошлата фелдшерка отказва да я закара в реанимация. Не носи и необходимия дефибрилатор, за да опита възстановяване на сърдечната дейност. Лишена дори от такава последна медицинска грижа, Елена Френска умира само на 36 години, след като изпива докрай отровната чаша на некадърното и озверяло „българско здравеопазване“.

Погребана е в Новия гробищен парк в родния си град Враца.

Един млад живот, който можеше да даде много на България, бе погубен заради чужди грехове и безчовечност. Една искра бе задушена, преди да запламти. Един неспокоен дух, който търсеше обич, не успя да я намери на нашата земя и отлетя в Светлината.

В свое великолепно есе, написано още в юношеска възраст под формата на „Писмо до приятелка“, Елена пророчески предвижда съдбата си.

Историческата творба „Богомили и катари“ с подзаглавие „Влиянието на ранносредновековни източни еретически учения върху ересите в Западна Европа XII – XIII в.“, която сега държите в ръцете си, е единствената книга на младата авторка.

https://pogled.eu/