К Р А Т К И     Е С Е М Е С И

К Р А Т К И     Е С Е М Е С И

Хроника на един отминал мандат 

Ей, плени ме туй изкуство, 

тез поети във възторг – 

сал с един куплет изкусен

чувства будят до възбог.

Бе, римуват, бе, тактуват, 

па си връчат грамоти –

на Ератето у клуба

що не дойдеш с тех и ти?

+++

Или с журналята в пъба,

де с талант и хъс голям

редят редове беззъби

и перо заострят – джам!

Лапсус лингве, прошка моля,

те перо – заоблят – там

и във своята неволя

пийнат по едно от срам.

И беседват с мили дами,

тет-а-тет, очи в очи

и пияни /от реклами/,

брех! – намигнат им с очи.

Па измислят си конкурси,

фащат спонсори с пари,

истината – днес по курса –

в клуба щат`  да осребри.

+++

Пустите му новинари,

де от мъка, от съклет

зорлем станали пиари,

та извадихме късмет.

Есемес със жална лира

към народа от любов

пишат-бришат, чак умират,

туй върхът е в жанра нов.

И макар със задна дата,

в свойте мемоари век`,

ще ни светнат с новината:

Царят гол е и пелтек!

+++

Но от тези трубадури

на човешките права,

спец по изборните урни,

беж далече презглава!

Акъл дават под сурдинка

на върховния глава

/хич без цент и без стотинка –

но не вярвай  на това/

Па се втурват по агори,

форуми и сред стъгди,

де припяват с глас минорен

тез борци за свободи!

А във себе си се смеят

и със таен есемес

чак и Сорос  ще  разсмеят

до сълзи със свойто „ Yes!“.

+++

За кого ли – безадресен –

парламентът без лице,

задкулисно, с есемеси

днес гласува с две ръце?

.

+++

С есемес с нечута сила

преди време Иванов

наш посланик назначили, 

докато били на лов.

Случили се на пусия 

с президента – малко блед,

нещо вспомнил той Русия,

вдруг насреща им – медведь.

Отървали се с уплаха,

вдигат  тук богат курбан,

но пък мечката оплаква

в Страсбург: „Ей, аман-заман!“

За нек`ъв  поток размътен,

за моралните щети 

плюс вреден стрес, пуща пътем 

есемес от дън-гори.

Потока щяла да отбий 

стръвницата й ньедна! 

Отде вода ще пием 

хазната кат` е бедна? 

+++

Депутати най-отбрани,

заедно с прочут банкер  

пък отстрелвали глигани, 

паднал възнак звярът чер.

И до зурлата му тъпа

те позирали с престиж, 

снимката, във рамка скъпа, 

с жест спедирали в Париж.

Тц,тц, как пропуснали суджука  

да приложат за bon ton –  

тоз шедьовър, вместо тука,  

в Лувъра би грял, pardon.

Към авджиите напети

проявиха интерес

вкупом родните газети,

всички списвани с финес.

В туй време банката, и тя,

се катурва с рикошет –  

/как тъй се случи за беля?/.  

Но днес праща мил привет  

на  съдебната система

и своите клиенти, 

емигрира тя навреме,  

 без шум и сантименти. 

+++

Доживяхме ний наш Лувър,  

филиал на тоз в Париж,

премиерът, /гушнал зубър/,        

 и тук цъфнал, току-виж,

в гоблен с позлатена рамка,  

някой ден – и в стенопис,  

своите каракачанки  

как отхранва с чипс,  

пълни вегетарианки,  

кат` народ изпосталял,

хапват по веднъж, със мярка,  

бил бюджетът изтънял.

А неговият вълкодав!  

Късмета му да имам!  

Тъй всеки лапа би подал,  

тъй всеки би се снимал!

Цял народ с мерак ще слушка 

и ще върти опашка,  

сал и него тъй  да гушкат,  

като кутре домашно.

А не като бездомен пес  

навън  да го натирват,  

прихванат ли го бесните,  

на бас, че няма да си мирва.

Народът – зубър побеснял,  

неблагодарно куче,  

юрне ли се, генералът

с Ц. Ц. на ред ще го научи.

+++

Африканските лемури –  

о, времена, о, нрави! –  

във глобален план, културно,  

ще кръстосват с еврокрави.

Скъпи гости наш`те  шерпи  

предвождат на талази,  

/срещу скромна ужким черпа/,  

браздата – Бог да пази!

Ще ги срещаме от сутрин     

с хляб и сол и с баница,

с теманета, с Кама Сутра  

със любов без граници.

Кроят ни чалмата! – викат  

предците  в гроба скръбно,  

че йощ съхнат на дръвника  

вековни черни кърви.

Братя, де са ни главите?!  

Де`й  държавният глава?  

Или ни обезглавиха   

с  моабет и баклава?

Той въздушното пространство

от мухите вардел сам,  

ала с ястреби от странство 

щяло да е по-тамам.

+++

Тая няма да я бъде!  

Бил се клел уж в Хипократ –  

детектив па се извъди 

долният му бюрократ!

Спешно, с пръстов отпечатък,  

/но от атрактивен пръст/  

таз реформа прати татък

в моргата с огромна мъст.

+++  

И за кмета да ви кажа –

ровили, що ровили,

/стражи пратили му даже/ –

патроните открили.

Баели му в бесепето

против уроки и страх,

та повънка, под небето, 

за кураж си пуцал с тях.

Той пак иска да кметува,

с панаири, с веселби,

вика – щял да ни слугува 

ден и нощ – ала не би!

+++

По предизборни централи 

ще си леят пак куршум, 

а със сказки ала-бала 

нам ще да наливат ум. 

Хеле, наредиха листи,

/пот и кръв се ля за тех/,

като кметска съвест чисти, 

без едно петно по тех,

изворът не е тъй бистър, 

бе, сълза на демократ 

и виденье на министър, 

що сънува нов мандат.

Я! Партийни кандидати  

обещават пак, с фалцет, 

нови къщи и палати  

за пострадали отвред.

Не палати, а палатки, 

всъщност  има се предвид, 

ала приказките сладки 

нямат край по брой и вид.

За Коледа пък – щур късмет! 

Ле-ле, бройлер – цял разкош!

Бе, що не идеш на … гурбет 

да изкараш някой грош?

Ти тъй, кога се скиташ нищ 

и стотинките броиш, 

тогаз от Йов в бунището, 

па учи се да търпиш!

+++

Блажени нищите без глас, 

те ще проговорят днес – 

като камъни без глас, 

с равнодушен есемес.

Голтак! На еднодневка глас! 

Пак е той след вота, вай, 

безгласен, кат` убит бекас, 

като отстрелян заяк.

Бедните са все на мушка, 

същи зайци и бекас,  

точен улов са за пушки

пълни в изборния час.

+++

 На референдуми менте

не ставай лесна плячка,

извикай с всички сили „Не!“, 

преди пак да те смачкат.

Изборите – nota bene!

по традиция са фарс, 

и със мене и без мене – 

ей ти парламент от Марс.

+++

За авджиите народни

няма друг такъв трофей,

кат` държавата ни родна, 

барабар с народа, брей!

В ловния сезон – наслука!

Нам – търпение в запас…

Ех, умирате от скука,

робите пък – от антракс.

В редовете на елита – 

с лъскав джип, със скъп хотел,

с някой орден за визитка

сладък е животът, зер.

Но не можете уцели

вий свободния Пегас, 

той лети с крилете смели

/тъй желана стръв от вас/.

+++

Тука ще привърша /крайно 

време/, този еsoes, 

мъката ни е бекрайна – 

бедност, болести и стрес.

Време нямах за по-кратък, 

грижи имам като теб, 

ти пък допиши нататък, 

друг ще продължи след теб.

+++

Напоследък сви тиража 

„Денонощен есемес“, 

но расте, расте тиражът 

на мизерията днес.

И скоро ще се пръсне в страх 

кумирът  на лъжата

и мръсните отломки в прах

ще погребе земята.

Вижда му се краят вече,

звезда в нощта проблесна, 

тътен чува се далечен

и ехото на песен.

В нас самите днес се ражда

и дори се е родил

онзи Божи глас, възраждащ

правдата във свят прогнил.

И Словото като с юмрук, 

насред тълпите боси,

витиеватия боклук

в устата ще халоса.

И ще настане тишина.

И ще извика ясно:

–Да бъде ден! Да бъде светлина!

И ще изгрее тя – 

в душите ни – прекрасна.

+++

P.S.

Ех, ти верваш ли това?

Ех, ти верваш ли това, 

па макар, макар едва?

Па макар едва-едва???

2015 г.           калинКа  алена

P.P.S.

А звездите, що блещукат в нощния мрак, стават все по-голям рояк и скоро ще удари часът на най-яркия звездопад.

2020 г. /бел.а./

20?? г. – скоро, скоро… /бел.а./