КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ЗАВЪРНА В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ

1. Шеги и закачки
Въпрос: По какво ще познаете, че в хладилника е влизал слон?
Отговор: По стъпките в маслото.
Въпрос: По какво ще познаете кой е постоянният представител на Република България в ООН?
Отговор: По украинското знаме, боцнато на фейсбук профила. И още едно знаме е боцнато там – с цветовете на дъгата, но това е личен въпрос и няма да го коментираме.

2. „Правилната” страна на историята

1 март 1941. Виена. Дворецът „Белведере”. 16,30 ч.
Богдан Филов, министър-председател, подписва Тристранния пакт.
На 2 март заседава ХХV Народно събрание. За 20 минути, без дебати, сред акламации, България прави своя „цивилизационен” избор и става неразделна част от ХІХ година на фашистката ера…

15 декември 2022. Ню Йорк. 15, 35 ч.
Генералната асамблея на ООН гласува резолюцията „Борба с героизацията на нацизма, неонацизма и други практики, които способстват за ескалация на съвременните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетолерантност” (Combating glorification of Nazism, neo-Nazism and other practices that contribute to fuelling contemporary forms of racism, racial discrimination, xenophobia and related intolerance).
Резолюцията е приета със 120 гласа „за”, 50 „против” и 10 „въздържали се”. България гласува „против”. Заедно със САЩ, Великобритания, Канада, Украйна, Полша, Литва, Латвия, Естония, Франция, Италия, Германия, Япония и т.н. .. И Северна Македония („барабар Петко”)…
От 2005 г. (60 години след победата над нацизма) Русия, заедно с още десетки държави, всяка година внася Резолюция против героизацията на нацизма и неонацизма, фашизма и неофашизма, против расизма, дискриминацията, ксенофобията, антисемитизма и отричането на Холокоста. Генералната асамблея неизменно приема резолюцията със 120-130 гласа от 193 държави в ООН. Вече 17 години.
Документът е принципен и не назовава конкретни държави. Който се разпознае, си е за негова сметка. 17 години САЩ се разпознават и гласуват „против”. Канада се разпознава периодично. От 2014 г. Украйна се разпознава категорично. Страните от ЕС се въздържаха. Вече не се въздържат. Бързат да се запишат в „коалицията на желаещите”. Записаха се. Самоотвержено и самоубийствено. България и тя се въздържаше. До оня ден. Вече не се въздържа. Припира. Няма търпение. Иска да е на „правилната страна на историята”. Най-сетне!
Най-сетне България се завърна на „правилната страна”. Направи своя „цивилизационен избор”. Като в 1941 г. Ура! Ми то съ ни трай! Язък за изгубеното време! Тюх! Ама пък никога не е късно, нали?!
Кой, прочее, представлява България?
Кой гласува от името на България?
#Кой?

3. Резолюцията.

29 септември 2022 г.
Русия и още 31 държави внасят в Третия комитет на Генералната асамблея на ООН проект за резолюция A/C.3/77/L.5, който да бъде разгледан на 77-та сесия в точка 66 а) от дневния ред. Темите на Третия комитет са: ликвидация на расизма, расовата дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях с нетолерантност.
Резолюцията е 18 компютърни страници: мотиви (19 пункта) и диспозитив (73 параграфа). Пълен текст на: https://documents-dds-ny.un.org/ doc/ UNDOC/GEN/ N22/720/50/PDF/N2272050.pdf?OpenElement
Виж и Приложение № 1. Резолюцията. Оригинал. Акценти.

2 ноември 2022 г.
Австралия, Либерия, Северна Македония и Япония внасят допълнение към проекта за резолюция A/C.3/77/L.5: „с тревога отбелязва, че Руската Федерация се опитва да оправдае своята териториална агресия против Украйна под мнимия предлог за изкореняване на неонацизма, и подчертава, че използването на неонацизма като предлог за оправдание на териториалната агресия сериозно подрива истинските опити за борба с неонацизма”.
Допълнението нарушава практиката на ООН, но е политкоректно и в духа на отиващия си „световен ред”.

4 ноември 2022 г.
Към авторите на допълнението се присъединяват Албания, Гватемала, Исландия, Канада, Маршаловите Острови, Микронезия, Нова Зеландия, Норвегия, Украйна, Великобритания и Северна Ирландия, САЩ и Папуа-Новая Гвинея.
Допълнението е прието с 63 гласа „за”, 23 „против” и 65 „въздържали се”.
България гласува „за”.
Виж Приложение № 2. Гласуване на допълнението.

4 ноември 2022 г.
Проекторезолюцията с добавения §4, е приета със 105 гласа „за”, 52 „против” и 15 „въздържали се”.
България гласува „против”
Виж Приложение № 3. Гласуване на проекторезолюцията с добавения §4 в диспозитива.
Изявления преди и след гласуването:
САЩ: „резолюцията на Москва е срамен трик”, „легитимира руския дезинформационен дискурс”, „налага цензура”, „покушение срещу свободното слово”.
Украйна: „рашистки манипулации”, „евтин трик за вътрешна употреба”, „фалшивка”.
Великобритания: „Кремъл разпространява лъжи и изопачава историята”.
Чехия (от името на ЕС и Украйна): „Москва злоупотребява с Холокоста и с аргумента за борба с нацизма”, „неточна и неподходяща употреба на термина „денацификация”, „ЕС е категорично против руската резолюция за някаква митична „денацификацията” на Украйна”, „борбата срещу неонацизма е лъжлив претекст”.
Изобщо: „неонацизмът в Украйна е фейк”, „руско бълнуване”, „руски пропаганден трик”, „руски пропаганден наратив”, „проекторезолюцията съдържа необосновани твърдения за геноцид върху рускоезичното население в Донбас и за необходимостта от „денацификация” на Украйна”…
Кои твърдения? В проекта нито една държава не е назована поименно! Някой се е разпознал, очевидно.

15 декември 2022 г., 15,35 ч.
Генералната Асамблея на ООН приема окончателния текст на резолюцията със 120 гласа „за”, 50 „против” и 10 „въздържали се.
България гласува „против”.
Виж Приложение № 4. Окончателно гласуване на Резолюцията
Кой, прочее представлява България?
Кой гласува от името на България?
#Кой?

4. „Неправилната” страна на историята
Как изглежда „неправилната” страна? Ето как!
Резолюцията отхвърля:
– всички опити за ревизия и реванш на Втората световна война, за изопачаване на историята, за отричане на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от фашизма и нацизма;
– всяко отрицание и омаловажаване на Холокста;
– всички опити за оневиняване на фашизма и нацизма, за анулиране на присъдите на Нюрнбергския трибунал, което подменя историческата истина и насърчава неонацизма;
– героизацията и пропагандата в каквато и да е форма на нацизма и неонацизма – паметници и мемориали, преименуване на улици, демонстрации, митинги, шествия и маршове;
– всякакви чествания – официални и неофициални – в прослава на нацисткия режим, неговите съюзници и свързаните с тях организации;
– обявяването за герои, жертви и участници в национално-освободителни движения на тези, които застанаха на страната на Хитлер, на СС, сътрудничеха с нацизма и извършиха неописуеми злодеяния;
– опитите да бъде забранена символиката, свързана с победата над нацизма;
– пренаписването на учебниците по история с цел фалшифициране на миналото;
– оскверняването и разрушаването на паметниците и мемориалите, издигнати в чест на всички, паднали в борбата срещу нацизма, на загиналите в антифашистката съпротива, на милионите жертви.
Защото:
Всички тези действия оскърбяват паметта, подвига и саможертвата на загиналите в борбата срещу нацизма; те не могат да бъдат оправдани никога и по никакъв начин; те нямат нищо общо с правото на свободно изразяване на мнение, защото фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление.
Борбата срещу нацизма и неонацизма не е цензура, не е покушение срещу свободното слово, а задължителна гражданска и държавническа позиция. Отсъствието на държавно противодействие, безотговорното съучастие на държавните институции в подмяната на историята, насърчава и легитимира неонацизма.
Корените на обединена Европа са антифашистки, принципите и идеите, съградили общата европейска история, са родени от Съпротивата, в която дадоха своя живот милиони европейски граждани.
Главното средство за борба срещу изопачаването на историята е просвещението. За да не поникнат отново отровните семена на нацизма. Защото знанието е оръжие срещу лъжата. Знанието е крепост на истината.
Това е тя, „неправилната” страна.

5. Кой гласува срещу тези принципи?
А) представители на държави, които се гордеят със своите колаборационисти, със своите латишки, литовски, естонски, унгарски, украински, румънски, хърватски, албански, датски, норвежки, финландски, шведски, нидерландски, валонски, фламандски, френски, италиански, испански СС легиони, батальони, бригади, дивизии, полкове, полицейски части, наказателни отряди, надзиратели в концлагери, погубили стотици, стотици хиляди човеци под командването на СС оберщурмбанфюрери, щандартенфюрери, оберфюрери, бригадефюрери, обергрупенфюрери и прочее фюрери, над които се извисява всемогъщият райхсфюрер на СС Хайнрих Химлер… Някои от тези легиони и техните политически наследници и до днес дефилират по европейските улици под благия поглед на държавните власти.
Б) Италия, Германия и Япония. Оста Рим-Берлин-Токио, ако някой не е забелязал. Какъв цинизъм!
В) Полша, „хиената на Европа”, която вече 100 години бленува разчленяването на Русия.
Г) Украйна гласува под знамената със свастиките, вълчите куки и черните слънца, гласува украинският неонацистки режим, украинската неонацистка власт с нейната неонацистка идеология, практика и престъпления, с нейните бандеровци, азовци, айдаровци, които от 2014 г. методично избиват руското и рускоезичното население на Донбас.
Д) САЩ, Канада, Великобритания. САЩ са безспорни рекордьори в приласкаването след Втората световна война на хиляди нацисти, колаборационисти, антисемити и масови убийци.
Като Ярослав Стецко, фюрер на ОУН, намерил топъл прием във Вашингтон, възхваляван от Рейгън и Буш-баща като борец срещу комунизма. Няма значение, че ОУН се специализира в изтребление на евреите.
Като Казис Шкирпа, фюрер на литовските нацисти. В САЩ работи в Библиотеката на Конгреса, обявен за жертва на… нацистите.
Като Юузас Бразаитис, ръководител на пронацисткото марионетно правителство на Литва и като Фердинанд Дурчански, външен министър на пронацисткото марионетно правителство в Словакия – и двамата лично отговорни за гибелта на стотици хиляди евреи.
Като Микола Лебед – украински нацист и масов убиец, ръководил изтреблението на 100 000 поляци, след войната – сътрудник на ЦРУ. Сътрудничеството на ЦРУ и нацистките военни престъпници е описано в разсекретените архиви „The CIA and Nazi War Criminals”. Огромният масив документи е достъпен в официалния сайт на американския Архив по Национална сигурност.
В САЩ тези престъпни типове благоденстват. Приютяват ги, приветстват ги, обгрижват ги, пазят ги от справедливото възмездие, прославят ги, вдигат им паметници и мемориали – в Илинойс, Ню Джърси, Ню Йорк, Охайо, Алабама, Уисконсин. В САЩ събарят паметниците на робовладелци, но никой не пипа нацистките паметници.
Е) Представители на 26 държави, в които според мащабното изследване на Лев Голинкин и The Forvard, има 1455 обекта в чест на нацисти и неонацисти – булеварди, улици, площади, паметници, мемориали, паметни плочи, барелефи, обелиски, стенописи, мозайки, бюстове, библиотеки, паркове, параклиси, музеи, фондации, факултети, университети, културни и научни центрове…
В прослава на Бандера, Шухевич, Стецко, Коновалец, Мелник, Бразаитис, Адолфас Раманаускас-Ванагас, Йонас Норейка, Олжич, Павелич, Антонеску, Хорти, Шкирпа, Бразаитис, Алфонс Ребане, Плехавичюс, ген. Жямайтис, Юозас Лукша, Алберт Вас, Дурчански, Мусолини, Грациани, маршал Петен, Урош Дренович, Йозеф Ниро, Вернер фон Браун (създател на Фау-1 и фау-2), индустриалците Алфред Круп, Фридрих Флик и Алберт Райнман, Макс Илгнер, (директор на IG Farben, производител газ Ziklon B за газовите камери), Фердинанд Зауербух (ръководил отдела за експерименти с концлагеристи), Клаус Балсен, „Синята дивизия”, ген. Муньос Грандес, ОУН, УПА, СС „Галичина”, СС батальони, СС танкови дивизии…
Прославени и обезсмъртени в САЩ, Канада, Австралия, Литва, Латвия, Естония, Италия, Испания, Германия, Австрия, Белгия, Чехия, Словакия, Дания, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Северна Македония, Унгария, Румъния, Молдова и – разбира се – Украйна.
Ж) Европа, прегазената от нацизма Европа, която руши паметниците на милиони червеноармейци, загинали за същата тази Европа. Европа, която се самоубива себеотрицателно в своя неонацистки колаборационизъм и русофобски делириум.
З) „Цивилизованият” Запад, който методично инспирира и вдъхновява майдани, цветни революции и държавни преврати, който от 2014 г. въоръжава и финансира неонацисткия режим в Киев, прави се на умряла лисица, осем години си затваря очите пред униженията, страданията и гибелта на десетки хиляди човеци в Донбас, осем години не вижда свастиките, вълчите куки и черните слънца по знамената и нашивките на своите подопечни марионетки, и ги прогласи за пазители на „нашите ценности”. Кои „наши ценности”?
И) България.
Който гласува срещу героизацията на нацизма, гласува за неонацизма.
„Не е вярно, че България е „подкрепила нацизма”!”, изписка factcheck.bg.
Кой, прочее, гласува от името на България?

6.# Кой?
Този път фактчекърите са прави. България не е гласувала за нацизма и неонацизма. Гласувала е Нейно Превъзходителство посланик Лъчезара Стоева, постоянен представител на България в ООН. Декорирана с украинско знаме на фейсбук профила.
Не ме интересува неудържимия възход на превъзходителството, нито шеметната й кариера, нито дали отговаря на критериите за кариерно развитие според Закона за дипломатическата служба. Това няма никакво значение.
Има значение знамето на профила. Знамето на чужда държава, която и да е тя. Един български посланик, където и да е той, има само едно знаме. Българското. Очевидно превъзходителството се явява посланик на чужда държава (чужди държави), работи за чужда държава (чужди държави), изразява и защитава чужди интереси и гласува, както повеляват чуждите интереси, ерго – не представлява и не олицетворява България.
Ето, Сергей Кислица, украинският постоянен представител в ООН, откровено украси своя туитър с укро-американско знаме на светлосини и жълти райенца, а вместо бели петолъчки на тъмносин фон – жълти тризъбци на светлосин. Ами има си мечта човечецът, блян си има, за Укро-Американски щати!

7. Предупреждение
Неонацизмът е изключително опасно съвременно явление, съзнателно поощрявано, подкрепяно и финансирано от отделни кръгове и страни, но и от международни организации и институции в разрез с тяхното призвание и същност.
Неонацизмът е политически инструмент, средство за овладяване на властта и дори – официална държавна идеология, без значение дали неонацистите участват формално във властта или не.
Неонацизмът е източник на дискриминация, национализъм, ксенофобия, расизъм и антисемитизъм.
Неонацизмът е породен от духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото; от програмираното невежество; от фалшифицираната история; от подмяната и преформатирането на обществената памет.
Неонацизмът е покушение върху историческата истина, ревизия на резултатите от Втората световна война, реванш за победата над нацизма и отрицание на Нюрнбергския трибунал.
Неонацизмът е целенасочена политика, която руши устоите на Европа, нейната идентичност, нейната история, историята на всяка една европейска държава и на света.
Неонацизмът е заплаха за цивилизацията, за демократичните принципи и човешките права.
Пред нашите очи се ражда Четвъртият райх.
Не в някоя душна мюнхенска бирария, а в Белия дом, в Брюксел, в Европа, в превърнатата на пихтия Европа, в истерясалите парламенти, в милиардите на ВПК, в бясната центрофуга на русофобската пропаганда.
Няма колективен Запад.
Има колективен Хитлер.

***

Приложение №1
Резолюцията. Оригинал. Акценти.
Мотиви:
„Генералната асамблея на ООН се ръководи от Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и редица международни документи.
Позовава се на Устава на Нюрнбергския трибунал и на присъдата на Трибунала, обявил за престъпни организацията СС, „Ваффен СС”, членовете на СС, извършили военни престъпления и престъпления против човечеството по време на Втората световна война (ВСВ).
Напомня ужасите на ВСВ и подчертава, че именно победата над нацизма формира условията за създаването на ООН.
Отбелязва, че неонацизмът е само героизация на движение от миналото, а е съвременно явление, поощрявано от субекти, кръвно заинтересовани и готови на всичко, за да получат широка подкрепа за своите необосновани претенции.
Изразява тревога от разпространението на екстремистки политически партии, движения и идеологии, на расистски и ксенофобски групи, неонацисти и скинхедс, а също, че тази тенденция води до приемането на дискриминационни и мерки и политики на национално равнище.
Отбелязва с безпокойство, че дори, когато неонацистите не влизат формално в състава на правителствата, присъствието в тях на ултрадесни идеологии и идеолози определя политическия дискурс и оказва разрушително влияние върху управлението на държавите, което прави неонацизма изключително опасен.
Изразява дълбока тревога от разпространението на неонацизма чрез интернет за организиране на публични мероприятия, митинги и демонстрации, подстрекаващи към дискриминация, вражда и насилие; от факта, че неонацистките групи все по-активно работят с деца и младежи чрез специално създадени уеб-сайтове за идеологическа обработка; а също и от проявите на насилие, войнстващ национализъм, расизъм, антисемитизъм и ксенофобия по време на спортни мероприятия.
Изразява безпокойство, че екстремистките и разпалващи ненавист групи, вкл. неонацистките групи, използват цифровите технологии, за да разпространяват своята идеология.
Отбелязва с безпокойство, че някои страни служат за убежище на неонацисти;
Подчертава, че героизацията на нацизма и неонацизма и финансирането на такива организации трябва да бъдат забранени със закон.
Подчертава, че борбата срещу героизацията на нацизма и неонацизма не е цензура, нито забрана на свободното словото, а предотвратяване на подстрекателството към дискриминация и насилие, които трябва да бъдат забранени със закон.
Диспозитив:
Генералната Асамблея на ООН
Потвърждава принципите на Дърбанската декларация и на документа от Конференцията по Дърбанския процес, в които държавите осъдиха опитите да бъдат съхранени и възродени неонацизма, неофашизма и агресивните националистически идеологии, основани на расови и национални предубеждения, и заявиха, че тези явления никога не могат да заслужат оправдание – в никакви случаи и при никакви обстоятелства (§1);
Изразява дълбоко безпокойство по повод героизацията в каквато и да е форма на нацисткото движение, неонацизма и бившите членове на „Ваффен СС”, вкл. – чрез издигане на паметници и мемориали, преименуване на улици и публични демонстрации за прослава на нацисткото минало, нацисткото движение и неонацизма, а също и чрез обявяването или опитите да бъдат обвени за участници в национално-освободителни движения членовете на СС и тези, които се бореха против антихитлеристката коалиция, сътрудничеха с нацистките движения и извършиха военни престъпления и престъпления против човечеството (§4).
Подчертава, че неонацизмът е заплаха за цялото общество (§8).
Призовава държавите да разработят и осъществят национални
планове за точното установяване на прояви на нацизъм, неонацизъм и отрицание на Холокоста, като тържествени чествания на нацисткия режим, неговите съюзници и свързаните с тях организаци (§10);
Препоръчва държавите да забранят всякакви тържествени чествания – официални и неофициални – на нацисткия режим, неговите съюзници и свързаните с тях организации. Подчертава, че подобни практики оскърбяват паметта на безчислените жертви на ВСВ и оказват негативно влияние на децата и младежите, и напомня, че отсъствието на ефективно държавно противодействие на подобни практики е несъвместимо със задълженията на членовете на ООН (§13).
Изразява дълбоко безпокойство по повод зачестилите опити и
случаи на оскверняване или разрушаване на паметници, издигнати в чест на тези, които се бореха против нацизма в годините на ВСВ, а също и по повод незаконните ексхумации или пренасяне на техните останки, и настоятелно призовава държавите да изпълняват своите задължения според Женевската конвенция (§14);
Решително осъжда героизацията и пропагандата на нацизма, вкл. чрез оскверняване на паметниците на жертвите на ВСВ с графити и рисунки с пронацистко съдържание (§15).
Приветства усилията на държавите, членове на ООН, по съхраняването на историческата истина, в т. ч. – строителството и опазването на паметници и мемориали, посветени на тези, които се сражаваха в редовете на антихитлеристката коалиция (§16);
С безпокойство отбелязва значителния брой инциденти от расистки характер, активизацията на „скинхедс”, нарастващото насилие, основано на расизъм и ксенофобия, или на каквато и да е друга основа, вкл. опожаряване на домове, вандализъм и насилие в училищата, местата на религиозни култове и гробища (§19);
Потвърждава, че такива действия не могат да бъдат оправдавани като
проявление на свободата на словото, събранията и свободното сдружаване, и че спрямо тях ще бъдат въвеждани ограничения, съгласно Международня пакт за граждански и политически права (§20)
Препоръчва държавите да предприемат конкретни мерки в законодателството и образованието, за да предотвратят преразглеждането на историята и резултатите на ВСВ, както и отрицанието на престъпленията против човечеството и военните престъпления, извършени по време на ВСВ (§21);
Призовава държавите да предприемат активни мерки в системата на образованието за точно отразяване на историята, защото просвещението не трябва да допусне да покълнат семената на расизма и националистическия популизъм (§22 и §23).
Категорично осъжда всяко отрицание или опит за отрицание на
Холокоста (§24);
Потвърждава своята дълбока привързаност към дълга на паметта, призовава държавите да съхраняват свързаните с Холокоста обекти – лагерите на смъртта, концентрационните лагери, лагерите за принудителено труд и затворите, и настоятелно призовава държавите да предприемат законодателни, правоохранителни и образователни мерки, за да се сложи край на всякакво отрицание на Холокоста (§25);
Напомня, че ревизионизмът, опитите за фалшифициране на историята и неонацистката пропаганда могат да попаднат под ударите на закона, да бъдат обявени за престъпления, а съответните организации да бъдат забранени като незаконни, което държавите са длъжни да направят съгласно разпоредбите на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (§26);
Изразява дълбока загриженост във връзка с опитите да бъде забранена на законодателно равнище символиката, свързана с победата над нацизма (§28);
Изразява дълбоко безпокойство по повод разпространението на търговски реклами, спекулиращи върху страданията на жертвите на военните престъпления и престъпленията против човечеството, извършени от нацисткия режим по време на ВСВ (§29);
Подчертава, че описаните практики оскърбяват паметта на безчислените жертви на престъпленията против човечеството, извършени по време на ВСВ, вкл. престъпленията на СС и на тези, които се бореха против антихитлеристката коалиция и сътрудничеха с нацисткото движение, и оказват негативно влияние на децата и младежите, и че отсъствието на ефективно противодействие от страна на държавите е несъвместимо със задълженията на членовете на ООН според нейния Устав, вкл. задълженията, отнасящи се към целите и принципите на ООН (§30);
Подчертава, че тези практики могат да доведат до ескалация на съвременните форми на расизма, дискриминацията, антисемитизма и ксенофобията, и да способстват за разпространението и умножаването на екстремистки политически партии, движения, расистки и ксенофобски групи, вкл. групи на неонацистите и „скинхедс” (§31).
Изразява безпокойство, че тези практики реално застрашават правата на човека, демокрацията и демократичните ценности, подчертава, че нито една държава не е застрахована от тази заплаха и призовава държавите към ефективно противодействие (§32 и §33);
Изразява дълбоко безпокойство от увеличеното присъствие на екстремистки, расистки и ксенофобски партии в националните и местни парламенти; отбелязва, че всички демократични политически партии са длъжни да осъдят пропагандираните от тях идеи; и призовава политическите лидери и партии да не се коалират с подобни организации (§36 и §38);
Изразява дълбоко безпокойство от възраждането на неонацизма в съвременната епоха, разширяването на подкрепата и приемането на неонацизма и неонацистката идеология във все повече държави (§37);
Препоръчва държавите да вземат мерки за прекратяване на подкрепата – финансова или каквато и да е друга – на екстремистки и неонацистки партии и организации, да забранят тези организации и да санкционират държавни служители, подкрепящи такива организации (§39 и §40);
Напомня, че престъпленията, извършени с расистки или ксенофобски мотиви или цели, е отегчаващо вината обстоятелство, водещо след себе си по-сурови наказателни мерки (§42).
Потвърждава, че едно от главните средства за борба срещу нацизма и неонацизма е просвещението; решително осъжда използването на материали в образованието, пропагандиращи расизъм и ксенофобия; призовава държавите да увеличат средствата за образование с цел развенчаване на представите за расова йерархия и идеите за расово превъзходство и отбелязва огромната роля на уроците по история, посветени на драматичните събития и човешки страдания, резултат от идеологията на нацизма и фашизма (§46, §47, §48, §49)
Настоява държавните власти да забранят като противозаконни всички расистки, ксенофобски, неонацистки и пр. организации, а държавните учреждения да не допускат, нито да подстрекават такива практики (§52 и §53).
Подчертава ролята на медиите, социалните мрежи и гражданското общество в борбата срещу героизацията на нацизма, срещу расизма, ксенофобията, антисемитизма и дискриминацията (§ 55, § 56, §60 и §61)

Приложение № 2
Гласуване на допълнението, предложено от Австралия, Либерия, Северна Македония, Япония, Албания, Гватемала, Исландия, Канада, Маршаловите Острови, Микронезия, Нова Зеландия, Норвегия, Украйна, Великобритания и Северна Ирландия, САЩ и
Папуа-Новая Гвинея.
Предложението е прието с 63 гласа „за”, 23 „против” и 65 „въздържали се”.
Гласували „за”:
Австралия, Австрия, Албания, Андора, Белгия, България, Босна и Херцеговина, Бурунди, Унгария, Гватемала, Германия, Гърция, Грузия, Дания, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Кирибати, Латвия, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Маршаловите острови, Микронезия, Монако, Миянма, Науру,
Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Палау, Папуа- Новая Гвинея,
Полша, Португалия, Република Корея, Република Молдова, Румъния,
Сан-Марино, Северна Македония, Сингапур, Словакия, Словения, Великобритания и Северна Ирландии, САЩ, Турция, Украина, Фиджи, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция, Естония и Япония.
Гласували „против”:
Азербайджан, Беларус, Боливия, Ботсвана, Зимбабве, Индонезия, Иран, Китай, Колумбия, КНДР, Куба, Лаос, Лесото, Мали, Никарагуа, Русия, Сирия, Судан, Шри-Ланка, Еритрея, Етиопия, Южна Африка и Ямайка.
Гласували „въздържал се”:
Алжир, Ангола, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Бангладеш, Барбадос, Бахрейн, Бразилия, Бруней-Дарессалам, Бутан, Виетнам, Хаити, Гвиана, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Хондурас, Джибути, Доминиканска Република, Египет, Индия, Йордания, Ирак, Йемен, Казахстан, Катар, Кения, Конго, Коста-Рика, Кот-д’Ивуар, Кувейт, Киргизстан, Ливан, Либия, Мавриций, Мадагаскар, Малайзия, Малдивские Острови, Мексико, Монголия, Намибия, Непал, Нигерия, Танзания, Обединени Арабски Емирства, Оман, Пакистан, Панама, Парагвай, Перу, Руанда, Салвадор, Саудитска Арабия, Сенегал, Сент-Винсент и Гренадини, Таджикистан, Таиланд, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, Узбекистан, Уругвай, Филипини, Централноафриканска Република и Еквадор.
Преди гласуването правят изявления представителите на Северна Македония, Либерия, Чехия (от името на ЕС и Украйна), Русия и Азербайджан.
(Официално уточнение: впоследствие делегацията на Бурунди съобщава, че не е възнамерявала да участва, а делегацията на Лесото – че е възнамерявала да се въздържи).

Приложение № 3
Гласуване на проекта на резолюция A/C.3/77/L.5 с внесеното допълнение в диспозитива като §4. Проектът е приет със 105 гласа „за”, 52 „ против” и 15 „въздържали се”.
Гласували „за”:
Азербайджан, Алжир, Ангола, Аржентина, Армения, Бахамски Острови,
Бангладеш, Барбадос, Бахрейн, Беларус, Белиз, Боливия, Ботсвана, Бразилия, Бруней-Дарессалам, Бутан, Виетнам, Габон, Хаити, Гвиана, Гана, Гватемала, Гвинея, Гвинея-Бисау, Хондурас, Джибути, Замбия, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Йордания, Ирак, Йемен, Кабо-Верде, Казахстан, Камбоджа, Камерун, Катар, Кения, Китай, Колумбия, КНДР, Коста-Рика, Кот-д’Ивуар, Куба, Кувейт, Киргизстан, Лаос, Лесото, Ливан, Либия, Мавриций, Мавритания, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Малдивски Острови, Мозамбик, Монголия, Намибия, Науру, Непал, Нигер, Нигерия, Никарагуа, Танзания, Обединени Арабские Емирства,
Оман, Пакистан, Парагвай, Перу, Русия, Руанда, Салвадор, Саудитска Арабия, Сенегал, Сент-Винсент и Гренадини, Сент-Китс и Невис, Сингапур, Соломонови Острови, Судан, Суринам, Сирия, Таджикистан, Тайланд, Тимор-Лесте, Того, Тринидад и Тобаго, Тунис, Туркменистан, Уганда, Узбекистан, Уругвай, Фиджи, Филиппины, Централноафриканска Република, Чад, Чили, Шри-Ланка, Екваториална Гвинея, Еритрея, Етиопия, Южна Африка и Ямайка.
Гласували „против”:
Австралия, Австрия, Албания, Андора, Белгия, България, Босна и Херцеговина, Унгария, Германия, Гърция, Грузия, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Кирибати, Латвия, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мали, Малта, Маршалови Острови, Микронезия, Монако, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Папуа-Нова Гвинея, Полша, Португалия, Република Молдова, Румъния, Сан-Марино, Северна Македония, Словакия, Словения, Великобритания и Северна Ирландиа, САЩ, Украйна, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чехия, Швеция, Естония и Япония.
Гласували „въздържали се”:
Антигуа и Барбуда, Доминиканска Република, Египет, Конго, Мексико,
Миянма, Палау, Панама, Република Корея, Самоа, Сърбия, Тонга, Турция,
Швейцария и Еквадор.
(Официално уточнение: Делегациите на Бурунди, Египет и Мали впоследствие съобщават, че за възнамерявали да гласуват „за”).
Преди гласуването правят изявления представителите на Армения (от името на Организацията по Договора за колективна безопасност), Канада, Великобритания и Северна Ирландия, САЩ, Украйна и Японии.
След гласуването правят изявления представителите на Сингапур, Хърватия, Австралия, Словения, Гватемала, Исландия (от името на страните от Балтика и Северна Европа), Израел, Швейцария, Малайзия, Испания, Колумбия, Алжир, Австрия, Италия, Индонезия, Нова Зеландия, Албания, Еквадор, Бурунди, Египет, Венецуела, Никарагуа, Куба, Шри-Ланка, Русия, Беларус, Виетнам, Южна Африка, Еритрея, КНДР, Етиопия, Сирия и Китай.

Приложение № 4
15 декември 2022 г., 15,35 ч.
Генералната Асамблея на ООН гласува окончателния текст на резолюцията с добавения в диспозитива §4.
Резолюцията е приета със 120 гласа „за”, 50 „против” и 10 „въздържали се.
Гласували „за”:
Алжир, Ангола, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Азербайджан, Бахами, Бахрейн, Бангладеш, Барбадос, Беларус, Белиз, Бутан, Боливия, Ботсвана, Бразилия, Бруней, Бурунди, Кабо верде, Камбоджа, Камерун, Централно-африканска република, Чад, Чили, Китай, Колумбия, Конго, Коста рика, кот ди`Вуар, Куба, КНДР, Джибути, Доминиканска република, Египет, Салвадор, Екваториална Гвинея, Еритрея, Eсватини (преди Свазиленд), Етиопия, Фуджи, Габон, Гамбия, Гана, Гренада, Гватемала, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гвиана, Хаити, Хондурас, Индия, Индонезия, Ирак, Израел, Ямайка, Йордания, Казахстан, Кения, Кувейт, Киргизстан, Лаос, Ливан, Лесото, Либия, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Малдиви, Мали,Мавритания, Мавриций, Мексико, Монголия, Мозамбик, Намибия, Науру, Непал, Никарагуа, Нигер, Нигерия, Оман, Пакистан, Парагвай, Перу, Филипини, Катар, Русия, Руанда, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Саудитска Арабия, Сенегал, Сърбия, Сингапур, Соломонови острови, Сомалия, Южна африка, Шри Ланка, Судан, Суринам, Сирия, Таджикистан, Тайланд, Тимор-лесте (Източен Тимор), Того, Тринидад и Тобаго, Тунис, Туркменистан, Тувалу, Уганда, Обединени арабски емирства, Танзания, Уругвай, Узбекистан, Виетнам, Йемен, Замбия, Зимбабве
Гласували „против”
Албания, Андора, Австралия, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Канада, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Япония, Кирибати, Латвия, Либерия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Маршалски острои, Микронезия, Монако, Черна Гора, Нидерландия, Нова Зеландия, Северна Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Молдова, Румъния, Сан Марино, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Украйна, Великобритания и Северна Ирландия, САЩ
Гласували „въздържал се”:
Афганистан, Еквадор, Мианмар, Палау, Панама, Папуа Нова Гвинея, Корея, Самоа, Швейцария, Турция
не участват 13: Бенин, Буркина фасо, Коморски острови, Доминика, Иран, Мароко, Сан Томе и Принсипе, Сейшели, Сиера Леоне, Южен Судан, Тонга, Вануату, Венецуела.

Велислава Дърева

***

Източници
https://documents-dds-ny.un.org/ doc/ UNDOC/GEN/ N22/720/ 50/PDF/N2272050.pdf?OpenElement
https://press.un.org/en/2022/ga12483.doc.htm
https://english.almayadeen.net/news/politics/unga-adopts-anti-nazi-resolution-with-us-eu-voting-against-i
https://usun.usmission.gov/explanation-of-vote-on-a-third-committee-resolution-by-the-russian-federation-on-combatting-the-glorification-of-nazism/
https://baricada.org/2021/03/16/us-nazy-comaborators/
https://edition.cnn.com/2021/02/24/opinions/dark-postscript-america-nazis-golinkin/index.html