През март два месеца не виждахме хора. Седяхме вкъщи и се готвехме за края на света.
След още два месеца - вълна от хора се прегръщат и бият на площада.
Маски долу, маски - горе!
Сцепена като усукано дърво нация - няма вирус, има вирус, има алтернатива, няма друга. Има кръчми, няма кръчми. Карантина за ума от екрана, всеки палач моли за мир и иска да пазите прогреса му.
Весело време, ей. Бият децата и ги арестуват в болницата, преди не беше така, биеха ни и ни пускаха на съд за дребно хулиганство. Сега болницата е мястото, в което те принуждават да мълчиш.
Нищо не се променя. Просто се лутаме. Явно цял живот у нас, който и да е на власт ще ни завлича в камионетки и зад колоните за да упражнява властта си като отмъщение за жадните за свобода. Каква Европа, какви мечти - границата пак е затворена, а всяка стотинка мечтае да стане евро, така както преди всеки два лева искаха да са долар.
Луда година, казвам ви. Година, в която бият децата и умират поети. А има още почти шест месеца:))
На снимката: битият младеж, който учи в Хага. Преди да отидеш на митинг, трябваше да ти разкажа момче приказка за народната милиция. Подценяваш племето, което те роди, мислиш си че е като другите племена по света.
