Сред по-приличните и по-възпитани критики по адрес на Грета (т.е. не такива, изкарващи я дебил, откачалка, с нелечимо болна психика и просто или проста идиотка), но категорично споделящи убеждението, че тя несъмнено е нечий продукт, марионетка, де факто еничарка, крайно лява, ултра дясна, зомби, робот с навита пружина, острие на задкулисни тъмни сили и проч.,
са общо-взето следните:
-- Внедряват се вече технологии, които решават някои сериозни проблеми, свързани с климатичните промени.
-- Една част от това, което се смята за климатични промени са си напълно естествени цикли за планетата Земя.
-- Това, което тази аутистка говори е отдавна част от световния дебат.
-- Тя не предлага никакви решения, само гневен алармизъм.
Да, всичкото това е вярно, но от това на нашата Планета не ѝ става нито по-леко, нито по-лесно... Тя се задъхва, тя се задушава. Тя върви към пропаст. А при пропастта колкото по-близо си до нея, толкова по-бързо летиш към нея.
Мога да кажа само едно - според мен при климатичните промени ние сме в самата точка на необратимост, ако не и отвъд нея и ножът е опрял жестоко до кокала на света. Ето защо Грета е само началото на нов тип говорене - със страх, с паника, с омерзение, с потрес как лидерите на света не осъзнават, че животът на Планетата вече виси на косъм! След Грета ще дойдат много по-гневни хора, които още по-гръмогласно ще бият камбаната на острата нужда от опомняне.
Вече учените знаят:
"Съществува риск от „необратима и рязка екологична промяна“.
Вече учените зоват:
"Нуждаем се от План за катастрофа! Ако продължим да поддържаме потребителството си в същите мащаби както досега, в скоро време ще се нуждаем от пет планети с размерите на Земята!"
Вече учените не се съмняват относно необходимостта „решително да променим посоката на прогреса и да работим упорито за създаването на ново Просвещение“.
Ние наистина се нуждаем от Ново Просвещение. Акцентите тук са и върху двете думи, съставляващи понятието. То трябва да бъде и Просвещение, а значи да съхранява и приумножава мечтите и идеалите, ценностите и принципите на Просвещението; и Ново, т.е. да изпълни с качествено ново съдържание същността на Просвещението, така че да се отговори на предизвикателствата, рисковете, опасностите и зааплахите, които са свързани с епохалната и епична трансформация, при навлизането в глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество! А от гледна точка на сигурността, главното е ние като хора и общности, от семейството до целия свят, да сме на нивото на сложностите и възможностите, с които ни среща и които ни дава Рисковото общество.
Ето защо не е най-важното коя и каква е Грета, какво и как говори.
Камбаната бие за всички нас. И никой не може да отрече, че Грета накара светът да наостри слуха си и да я чуе.
Е, хубаво беше някой друг да го направи - по-естетично, по-елегантно, по-лежерно, по-щадящо безкомпромисните ни вярвания в собствената непогрешимост.
Но онези, които можеха да го направят нямат време за това. Те гледат поредното пошло шоу или се прехласват по поредната тъпота с различни нюанси на сивото - буламач, превърнал се в най-четената книга в нашето западно политическо полушарие.
А лидерите ни са основно такива - да хванеш единия, да удариш другия. Ситни и дребни като камилчета. Те или преливат от пусто в празно, или разхождат новите си костюми и рокли, или се смятат за богоизбрани, или начесват егото си с разни девети данове.
Затова ще ни говорят такива като Грета. Каквито ни лидерите, такива ни и интелектуалците, такива сме и ние самите, затова са ни такива и Гретите.
Някога един добър наш поет бе казал: Самоубийствено живеем...
И вместо да се опомним и осъзнаем, че живеем самоубийство като човечество, като Запад, като Европа, като България, все някоя Грета ни крива. Само ние, естествено, сме прави. Прави и когато грешим.
Страшното е, че понякога грешим фатално. Но от това изобщо не ни пука.
Николай Слатински
