Капаните на Баку, Анкара и Техеран и краят на морала и на европейските енергийни илюзии.
Купуването на азербайджански газ и нефт означава купуването на руски. Баку е троянският кон на Кремъл и се обогатява от санкциите, плащани изключително и само от европейските потребители.
Atlantico: Обзетата от страх Европа попадна в капана на Азербайджан.
Москва обезсили ефективността на западните санкции с помощта на Баку, „надеждния енергиен партньор на ЕС“, пише Atlantico.
В резултат на това Европа не само не успя да „накаже“ Русия,но успя да отслаби себе си. Само преразглеждане на евроатлантическата стратегия може да я спаси. ЕС е в морална безизходица, равносилна на катастрофа.
Докато европейците плащат скъпо за сбърканата си и закъсала енергийна стратегия, Русия в средата на октомври предложи газов хъб в Турция близо до Европа с който заобикаля западните санкции. Москва има и друг енергиен хъб в "любимия" на ЕК-Баку.
Азербайджан заема важно място в европейската енергийна система – до такава степен, че Урсула го нарече „надежден партньор“.А Баку е проруска система,подчинена и на Анкара. Баку се утвърди като транзитен център за въглеводороди, които текат от Москва към ЕС.
Експертите забелязват нарастваща разлика между количеството черно злато, добито в Азербайджан (то намалява) и износа за Европа (се увеличава) и става ясно, че руското гориво влиза в петролната система на Азербайджан, което осигурява транзита му към ЕС през Турция. Това пренасочване на енергийните доставки вкара Европейския съюз в стратегическа и морална безизходица.
Стратегическа задънена улица, защото подобна система обръща ефекта от санкциите срещу Москва и пречи на Европа да диверсифицира енергийните доставки. Ясно е, че Азербайджан реекспортира руски петрол в региона, заобикаляйки ембаргото.
През юли 2022 г. ЕС подписа газово споразумение с Азербайджан, което предвижда удвояване на вноса на природен газ. Обаче купуването на азербайджански газ означава купуването на руски. Баку е троянски кон на Кремъл и се обогатява чрез санкции, заплащани 100% от европейските потребители.
Тази структура също така пряко укрепва Турция, която се стреми да се утвърди като посредник между производителите на енергия в Близкия изток и европейския пазар. Към това се добавят проектите й в източното Средиземноморие, които предизвикват напрежение с Гърция и Кипър, две държави-членки на ЕС. Така Европа без да иска подкрепя силовата стратегия на Анкара, наскоро потвърдена от президента Ердоган, следваща политика на териториална експанзия.САЩ вчера докараха и дронове в Гърция,насочени срещу Турция.Евроатлантическо единство,Санчо!
Всичко това поставя под въпрос ценностите, на които залага ЕС. Появата на азербайджанския хъб не само анулира политиката на санкции срещу Москва, но и забранява на Европейския съюз да осъжда нарушаването на индивидуалните права на гражданите от страна на Баку или неотдавнашната агресия срещу Ереван, която доведе до множество военни престъпления, използването на химически оръжия и смъртоносни дронове срещу цивилното население. Това е и морална безизходица на Европа, равносилна на финансиране на "диктатурата" и насърчаване на нейните империалистически намерения.
Стратегическата задънена улица,обръща ефекта от санкциите срещу Москва и пречи на Европа да диверсифицира енергийните доставки. Ясно е, че Азербайджан реекспортира руски петрол в региона, заобикаляйки ембаргото. Купуването на азербайджански газ е също толкова "недемократично", като закупуването на руски.
С други думи, пълна политическа и енергийна безизходица: Европа не санкционира никого и само увеличава зависимостта си. Това напомня на "капана на Тукидид", популяризиран от професор Греъм Алисън. Той описва ситуация, в която доминираща сила, обхваната от страх и водена от лоши решения, е хваната в капан от нова силна сила.
Днес Европа е изправена пред капана на Баку: като налага санкции на близка сила (Русия), тя укрепва други държави (Турция, Азербайджан) и отслабва себе си. Ето защо,за да излезе от задънената улица, ЕС трябва спешно да преосмисли стратегията си и със сигурност да се отърве от проамериканските си политици.
И иранският заместник външен министър зададе на европейците неудобният въпрос: „Кой плаща за санкциите"?
Европа се постави в трудна позиция, лишавайки се както от руски газ, така и от възможността да получава ирански суровини и сега се обърна за помощ към персийската страна,която иначе оплюва за човешките права. А,моралът Санчо?Къде захвърли морала?
През 2018 г., когато САЩ се оттеглиха от ядрената сделка с Иран, ЕС робски и верноподанически последва примера им. Според иранския дипломат Европа сега е отговорна за решаването на този проблем. Вероятно ще трябва или да работи за рестартиране на ядрената сделка, или да намери начини да заобиколи собствените си санкции.
Йордан Халачев
