Ние, по традиция и поради дълбоко вкоренени навици, безрезервно възприемаме и понасяме безобразията, нарушенията и престъпленията. Ние подминаваме безмълвно фактите, когато премиерът сам шофира служебния си джип или лимузина, което е незаконно. За нас няма значение, че разни кметове и други избрани или назначени персони не признават и не зачитат решенията на съда. За нас фактически е без значение и ние по никакъв начин не реагираме, когато станем очевидци и свидетели на някакво безобразие, закононарушение или претъпление, освен ако не сме жертва на такова действие. А дори и когато сме жертва, пак си траем, защото знаем, че правоохранителната система ще изпрати своите служители, те ще регистрират, че сме жертва и от това няма да последва нищо.
Аз нямам навик да оправдавам нашата неадекватност и социална посредственост с разните му там турски, византийски и други робства и зависимости, защото тия заключения са елементарни и семпли. Ето защо ние, без да се замисляме, възприемаме като естествени репликите "Аз съм прост. И вие сте прости. Значи, ще се разберем!" или "Нахранете кучетата с телешки пържолки!". Ние безропотно приемаме за нормално премиерът, който е в третото си издание, сутрин да ни говори едно, по обед - друго, а вечерта - нещо, съвършено различно от първите две.
