Този казус повдига няколко важни въпроси:
- Няма съмнение, че Кирил Петков е все още с канадско гражданство. По канадския закон се иска комулативно да са изпълнени няколко условия - лицето да е канадски гражданин, да е пълнолетно, да живее в друга държава, да докаже, че е гражданин на друга държава или ще стане такъв, ако молбата му бъде одобрена.
Няма данни молбата все още да е одобрена.
- За наличието на канадско гражданство са знаели тесен кръг лица от президентството. Не го пише в Гугъл.
И въпреки това са допуснали да бъде издаден указ.
Много тежък гаф. Или умисъл.
Умисъл, защото няма как Димитър Гърдев от ИТН в питането си до външния министър за канадското гражданство на Кирил Петков да има такава подробна информация от друго място, освен от президентството. Явно там е къртицата.
- Питането и действията на ГЕРБ показват разцъкване на топката и отборна игра.
Защото Кирил Петков засегна тежки корупционни интереси.
И сега изводите:
- ГЕРБ си мислят, че печелят от атаката. Само така си мислят.
- Разликата между политиката и правото е в това, че в главите на хората Кирил Петков си остава герой. Да, налице е законова пречка, но тя е формална за хората. Той не се е поставил в услуга на чужда държава, камо ли на Канада, не е предал България, както хората смятат, че ГЕРБ многократно са направили, свършил е чудесна работа, рано или късно Канада ще утвърди молбата му.
За хората ГЕРБ в случая се явява олицетворение на мафията, която яростно брани статуквото. Изобщо не ги интересува какво пише в закона.
Кирил Петков печели, ГЕРБ губи от цялата работа.
ИТН също са губещи, защото за хората точно те започнаха първи атаките срещу Кирил Петков и точно те правят услуга на ГЕРБ и ДПС.
Това е положението.
Богомил Бонев
