Гледам, плъзнали са всякакви анализатори, хипнотизатори, манипулатори, конспиролози и обикновени ченгета със задание да внушават, че ние от Демократична България се готвим за коалиция с ГЕРБ. Разбира се, това става без позоваване на никакви факти или реалности, но затова пък с размах.
Аз обаче имам конкретни аргументи защо коалиция ДБ и ГЕРБ е изключена. Да започнем с малко факти:
На 03/08/2020 внесох сигнал до прокурорите в СГП с настояване да бъдат проверени внимателно обстоятелствата около записа “Лесно е да си прост”, чиято автентичност вече беше потвърдена от две външни експертизи.
На 20/08/2020: внесох в Министерски съвет искане да бъдат отворени разработките на МВР и службите с изтекъл гриф (т.нар. “досиетата на прехода”)
На 17/08/2020 поисках писмено от Бойко Борисов да изпълни обещанието и да разпореди публикуването на ревизионните актове, издадени на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД.
На 07/12/2020 подадох сигнали до главния прокурор и до НСО във връзка с интервюто на премиера Бойко Борисов пред германския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, в което той потвърждава автентичността на снимките на чекмеджето от спалнята му в резиденция “Бояна”.
На 23/12/2020 внесох в СГП искане да бъдат оповестени всички материали от разследването за снимките на пачки и кюлчета злато от спалнята на премиера Бойко Борисов в правителствената резиденция „Секвоя“, след като прокуратурата съобщи, че не е установено чие дело са снимките и видеозаписа и прекратява производството.
Изброяването може да продължи дълго. Нека да припомня също, че моят престой на министерския пост стана невъзможен не просто заради отмятането на ГЕРБ от конституционния проект, а и заради моето неколкократно настояване - публично и пред ЕК, за разследване на скандала Яневагейт, както и заради конфликта около опитите ми за дисциплинарно уволнение на няколко гнили ябълки от съдебната власт, включително Пепи Еврото. Всички тези действия водеха директно към самия Борисов. Те, заедно с конституционните промени, представляваха една от най-сериозните институционални атаки срещу мафиотското задкулисие - и като персони, и като структура.
Всичко това означава следното нещо: Ние не просто бомбардираме Борисов с гръмки прилагателни и го плашим с героични пози - ние предприемаме конкретни институционални действия срещу него и корупционната база на неговото управление. Нашата цел не е просто да го свалим от поста, а да направим невъзможно да се върне във властта.
Не просто искаме да отнемем управлението от ГЕРБ, ние работим да направим подобно управление и подобна клиентелна мрежа невъзможни в бъдеще по принцип.
Между нас с Борисов и ГЕРБ лежат не просто изречени предизборни заклинания, а необратими действия. Ние не само няма да управляваме заедно - предстои ни дълга борба. Борба не за власт, а за съдбата на нашата демокрация и за сърцето на българската държавност.
И, ще помоля всеки, който смята да се упражнява на тема бъдеща коалиция на ДБ с ГЕРБ, да посочи кой политически играч е предприел подобни конкретни действия като нашите. Разбира се, като бонус може да посочи и своите собствени действия в тази посока, ще ми бъде интересно.
Напоследък се чу и един особено забавен виц: важно било единствено свалянето на Борисов. Това Гешев, това ВСС, това реформата на прокуратурата, хеле пък ДПС, Доган и Пеевски- всичко това били второстепенни и незначителни цели.
Истината е друга: няма спор, че без отстраняването на Борисов и ГЕРБ от властта, промяната не може да започне. Но ако всичко се сведе до това отстраняване, промяна в дълбочина просто няма да има. Борисов и ГЕРБ са обслужващ персонал. Заменяеми са. Без дълбока хирургическа намеса в прокуратурата и ВСС, просто няма да има механизми за понасяне на отговорност и след известно време властта на мафията ще се презареди. Могат дори да върнат Борисов на бял кон, а могат и да го заменят с нова фасада.
Борисов не е създал “дълбоката държава” на мафията у нас. Тя няма да свърши с него. В огромна степен, тази дълбока държава днес се центрира около Сарая на Доган и неговия чирак Пеевски. Без разграждането на Сарая, премахване на мафията у нас е невъзможно. И, важно е да отбележим, че тази задача може да бъде решена трайно само с участието на обикновените гласоподаватели на ДПС.
Така че, който иска трайна промяна, трябва да е готов да работи и за свалянето на Борисов, и за изчистването на правосъдието, и за разграждането на Сарая. Всеки компромис с едно от трите всъщност е спасителен план за мафията: възможност да жертва една от своите капии (премиерския пост, позициите в правосъдието или координационното звено около Доган и Пеевски) и да използва спасеното като база за презареждане.
И тук стигаме до обяснението за кампанията “ДБ и Борисов готвят коалиция”- защото това си е точно кампания. Успешното оцеляване на мафията у нас, винаги е минавало през това да се създава или подбира удобна опозиция и така да се елиминират по-сериозните противници. Простата истина е, че ДБ в момента е единствената, която е готова да бие и по трите капии на мафията (Борисов, Гешев, Сарая).
Знаем точно как, имаме експерти, имаме стабилна коалиционна конструкция, имаме съществена електорална позиция сред гласоподаватели, които знаят какво искат. Доказали сме, че можем да бъдем сериозен и последователен противник. Може да ни се намират всякакви кусури- често с право- но в това отношение по-добро на пазара няма.
И точно затова е толкова важно настойчиво да се “обяснява” как ДБ само чака да се качи на Борисовия Титаник и да направи коалиция с абсолютно токсичния ГЕРБ. Сигурно има хора, които наистина мислят, че сме толкова тъпи. Разбира се, има и такива, които опитват да прелеят протестен вот към някоя друга формация. Но със сигурност запевчиците на тази кампания са хора, на които им е възложено да направят всичко за обезкървяване на подкрепата за ДБ. Защото ако ДБ се окаже по-силна от ДПС, това ще промени българската политика завинаги.
И точно затова искаме публикуването на разработките на службите и МВР от годините на прехода. Там ще лъсне не само истината за миналото на Борисов. Ще се види как са били произвеждани и внедрявани всякакви фалшиви воеводи, радикали, огън-опозиционери, които в решителен момент да “обяснят”, че “трябва друго”, “не е това”, “още по-крайно трябва да се действа”… Ако изобщо някога се стигне до действия. Този най-голям дефицит на нашия политически живот: действието.
Та, ние действия имаме. Конкретни, доказано ефективни. Готови сме да продължим с тях. Колкото трябва: става дума за нашата държавност и нашето достойнство. Въпросът е дали ще има подкрепа за действия. Или за поредната порция промивки на общественото съзнание.
Идват избори...
Hristo Ivanov
