Невъзможното, нереалното, привидно невъобразимото, онова на границата на абсурда, че и оттатък нея – съществува. Не само като стилистична фигура в литературата, съчетала несъчетаеми противоположни понятия, а като случване.
След 30-годишно препускане от една илюзия към друга, България днес е най-бедна в ЕС, но някак без бедни и бедност, с впечатляваща по размери корупция, но без корумпирани и осъдени за това, с увеличаващи се километри магистрали с безобразно качество и намаляващ брой хора, които да ги ползват, с внушителна по размери застроена търговска площ на глава от населението и отсъстващ индустриален и производствен профил, с безброй медии, но без медийна свобода, със стотици партии, но с компрометирано доверие в партийната система; държава, в която инвестициите в политическа пропаганда са повече и по-важни отколкото инвестирането в човека и бизнеса. Държава, в която обещаваното Утре вече е живяно, а Настоящето е метаморфирало несвършващо Минало.Корупция има, корумпирани - НЕ. Контрабанда има, контрабандисти НЕ
126
