КОТКА В ЧУВАЛ И ГОЛО ХОРО

Положението с нашите последни избори го определям като котка в чувал. Оказва се, че както котката се мята в чувала, така и бюлетините се мятат и в края на краищата изчезват. 
Положението би могло да се опише и с текста на песничката:
Крила баба, крила баба 
орехи в торбата. 
Мишчица пробила
 дупчица в средата.
Пробила е някоя бюлетина дупчица в средата и орехите на гласоподавателите са се разпилели. И Мистър Сенко, е Хари Худини, и Информационно обслужване, ЦИК и КС да се съберат на едно място, едва ли биха могли да измислят по-голям номер. 

Признавам си с ръка върху празна бюлетина, че абсолютно е невъзможно човек да се ориентира какво става със злополучните избори. Прощавайте за еротичния привкус, но както при групов секс трудно се разбира кое влиза и кое излиза, така и в сегашното Народно събрание (Полународно събрание) не е ясно влезлите дали са вътре, а тия, които са вън засега, дали ще се вредят да се намушкат. 
Срамна и позорна работа, но пък достойна за държава съседка на Румъния. Давайте като в Румъния и не се бойте. Режете със сатъра и казвайте кое може и кое – не. Не си играйте с глупости да броите бюлетини и да отчитате резултати. 
Забравил съм точно в кой филм беше, но филмът е от времето на соца, в който филм героят – провинциален художник, беше нарисувал скандална картина – голо хоро, в което началниците на региона се разпознават по физиономии. 

Сега се сещам, че в ролята на художника беше Павел Попандов. Голям скандал стана с това голо хоро.
Е сега сме свидетели на такова голо следизборно хоро. 
Ако написаното дотук не ви стига, отидете на цирк и гледайте как тюленчетата си играят с балони – удрят с муцуните си балони и си ги прехвърлят. Отидете на цирк, ама циркът в София изгоря и го няма никакъв. 
Да участвате лично в голо хоро едва ли ще ви поканят, щото там местата са лимитирани, ами най-добре е някъде по късните часове да си пуснете XXL и всичко да си дойде на мястото. 
Това не беше лошо за финал, но както винаги, все нещо се сещам после, та в тая връзка искам да кажа, че съм напълно съгласен с професор М. Константинов. Вечният професор изборджия каза, че хората от секционните комисии не можели да броят. Абсолютно е прав. Ние отдавна не можем да броим и да се ориентираме. И много отдавна в изборните комисии отиват хора само за едни двеста лева и не им пука какви ще са резултатите. Важно е партиите, които ги наемат на надница за един ден, да им донесат обед в найлонов плик и да им платят по двеста лева. 

Това е истината. Както е истина и това, че колкото и да броим, накрая винаги стигаме до нула – зиро справедливост, зиро демокрация, зиро математика, зиро хартиени, машинни и зиро бюлетини от най-далечните части на Космоса.

P.S. Информационно обслужване спокойно може да бъде прекръстено на румсървис с обслужване както по стаите, така и по управляващи партии. За ЦИК и КС не смея да пиша такива работи, защото те са извън времето и пространството – мандатни, велики и безсмъртни.

Николай Милчев