КОЙ ПРЕДАДЕ ПОП КРЪСТЮ ?  ИСТОРИЯТА-НАЧИН НА ЗЛОУПОТРЕБА

 

Има един, дето се изживява като Левски. Даже се преправя на Дякона и перчема си тъй реди, та всички да рекат "Ей го новия Левски!". И хем се самооблъщава, че е прероденият Апостол, хем врещи истеричаво като новооглашения Фюрер. В неговото мистично и мистификаторско съзнание Левски и Хитлер съществуват едновременно, допълват се и по никакъв начин не се отричат взаимно. Но днес няма да се занимаваме с този политико-клиничен случай.

Има други, дето се изживяват като поп Кръстю. Но не като "тоя мръсен червяк, тоя низък роб". А като изкупителни жертви. Като пренебрегнати от историята, подминати от времето, изхвърлени из пантеона на народната памет и от душата народна. Но не това ги тревожи и не това предизвиква техните мъки, страдания и гняв.

Те се чувстват низвергнати от общественото внимание, осъдени на забвение, ограбени откъм почести и слава, отритнати отвъд пределите на политиката, парите и просперитета, лишени от сладостната участ да бъдат едновременно фаворити на всякоя власт и духовни водачи на нацията. Чувстват се предадени, опозорени, оклеветени и очернени. Неизвестно от кого.

Всеки избива своите комплекси, както умее и доколкото му позволяват. Но винаги - за сметка на историята, истината и народа.

 

Политико-клиничният случай възнамерява да превземе народната душа "на нож" и "в атака". На гърба на Левски. Което е срамно. И чрез Хитлер. Което е безсрамие.

 

Другите привиждат своето завръщане в окото на обществото чрез поп Кръстю. И чрез него искат да се нагнездят в народния олтар. В тази свещена територия нито те, нито той никога не са били допускани да припарят.

 

2.

 

Три години върви една натраплива и настъпателна кампания. Нейната цел е "да очисти" името на поп Кръстю, да "сложи край на клеветата, че е предал Левски" и да изобличи неговите "клеветници".

 

Като главни изобличители и откровени обществени натрапници се изявяват Георги Мишев (председател на културното общество "Поп Кръстю") и Васил Колев (председател на фондация "Граждани срещу насилието" и собственик на издателство "Чернат").

 

За три години бодрите изобличители издадоха три книжленца и трите - в издателство "Чернат", и трите - във възхвала на поп Кръстя. Три години усърдно бършат, трият и лъскат един несъществуващ ореол. И с нестихваща енергия издирват, класифицират и клеймят поп-Кръстювите "хулители". Черният списък на лицата, дръзнали да посегнат с нечисти ръце към него, кипна като отровно тесто.

 

Обществената зеница тъй и не удостои с внимание тез титанични усилия и изобличителите рекоха да спретнат документалния филм "Черна легенда". Ала черната котка на художествения съвет на НФЦ безмилостно сецна сценария на Мишев. На помощ се притече БНТ, в чиято селекционна комисия (за велика Мишева радост) няма един историк за цяр. Тъй бидохме ощастливени с поредната Мишева кинотворба за негово лично ползване. И с един нечистоплътен подарък в чест на 130-годишнината от Априлското въстание.

 

3.

 

Ако си мислите, че основният въпрос във филма е "Кой предаде Левски?", лъжете се. Основният въпрос е "Кой и защо предаде и оклевети поп Кръстю?"

 

Отговорът е еднозначен, категоричен и осъдителен. Не допуска никакво съмнение и никакво разсъждение извън преднамерената и предпоставена теза. И гласи:

 

"Не поп Кръстю е предал Левски. А всички са предали поп Кръстю".

 

4.

 

Кои са тез черни души?

 

а) Поп Лукан. Понеже изпитвал ревност към поп Кръстю, който му отмъквал богомолците от енорията.

 

б) Марин, син на поп Лукан. Понеже откраднал комитетските пари, които пари зазидал в дувара, из който дувар при реставрацията през 1974-а обвинително изпопадали 1364 златни турски лири. Ако да бе попрочел някоя книжка, Мишев щеше да знае, че поп-Лукановата къща е съборена през 1901 г. Ако да бе отворил тефтерчето на Левски, щеше да забележи, че комитетските пари са шарени, събирани грош по грош, минц по минц, меджидия по меджидия, акче по акче.

 

в) Величка, дъщеря на поп Лукан. Понеже заради баща си мразела конкурентния поп, но най-паче била махленска клюкарка и параноичка и нейното болно въображение наплодило клеветническите привидения, които и до днес преследвали поп Кръстя.

 

г) Димитър Пъшков. Понеже след 1878 г. с Марин станали "активни борци", възприели "закона на глутницата", разпространили параноичните призраци на Величка и превърнали клюката в клевета. И понеже поп Кръстю отказал да "вие с глутницата", бил определен от тез мискини "за унищожение". Ако да бе отворил протоколите от турския съд, Мишев щеше да види, че измежду арестуваните след Арабаконашкото приключение на Димитра Общи само четирима души не издават нищо и никого: Левски, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и Христо Ковачев.

 

д) Данаил Попов. Понеже написал обвинителна дописка в "Независимост", за да оневини брат си Анастас Попхинов, който издавал наред. Ако да бе чел повечко, Мишев щеше да знае, че най-верният човек на Левски е тъкмо Данаил, че той е най-потресен от предателството на Анастаса, че двамата братя са като Каин и Авел в българската история.

 

е) Любен Каравелов. Понеже пръв обвинил поп Кръстя, за да оневини своя "любимец и фаворит" Димитър Общи, на когото възложил да активизира и сръчка Левски. Бай Любен бил в "своя романтичен период", "считал Левски за излишно предпазлив и бавен" и затуй благословил, едва ли не, обира при Арабаконак. Обаче тоз мюзевирин Каравелов пратил Общи "уж за помощник на Левски, а всъщност с намерението да го измести от челното място в организацията". Ерго - председателят на БРЦК възнамерявал злоумишлено да замени Главния Апостол или със своето протеже, или със самия себе си. Къде ги прочете тез работи, Мишев?

 

ж) Захарий Стоянов (подведен от Каравелов), Вазов (подведен от Захарий), всичките работници за Освобождението на българския народ, българската историческа наука, българското духовенство, поети, драматурзи, публицисти и режисьори - все личности мрачни и прокобни, които цял живот поп Кръстя хулят и чернят. Щото тез маскари друга работа нямат.

 

5.

 

Филмът има консултант. Васил Колев. Пръв съратник на Мишев в изобличителната мисия. Това обяснява пълното пренебрежение към историческата истина, блестящото бягство от историческите документи и откровената манипулация с тях. Мишев цитира документите толкова, колкото и така, както му е изгодно. А когато не "цитира", съчинява на воля.

Понеже Мишев бяга от документите като дявол от тамян, ще ги напомня на почитаемата публика.

 

а) Из телеграмата на софийския мютесариф Мазхар паша до търновския каймакамин, 24.11.1872 г., месец и половина преди залавянето на Апостола:

 

"Заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на ваше превъзходителство как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството". Кой народ и кое отечество?

 

Мазхар паша нарича поп Кръстю muhbir. Което означава: доносник (вкл. професионален), шпионин, агент (вкл. платен), провокатор, доверено лице на властта, човек, който донася на официалната власт, издайник, подлец, дори - велзевул. Според Мишев muhbir е кореспондент. Да не би поп Кръстю да е писал дописки до каймакамина?

 

Телеграмата е преведена през 1937 г. Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Данаил Попов, Иван Драсов, Каравелов, Вазов, Захарий Стоянов никога няма да научат за тази телеграма. Левски, който е тръгнал към Ловеч - също.

б) Из писмото на Тодор Хинов до Иван Драсов, 27.02.1874 г.: "Негово преосвещенство дявол поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаеци за търгуване, да печели, а какво, то не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от правителството да шпионира и там... Той сега вече захвана явно да си върши работата, чунким стана вече публичен шпионин... Брате мой! Не знайме хич как ще можем да се отървем от тогози проклетник".

в) Из писмото на Иван Драсов до д-р Параскев Стоянов, 28.06.1901 г.: "Мойто крайно убеждение е, че поп Кръстю е предател на Левски".

 

г) Из дописката на поп Кръстю, написана в трето лице, 1879 г.: "Знае още, казва поп Кръстю, и невинното младо момче, убито посред пладне в Лович (в Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днес вика за отмъщение. Кой и защо уби невинното младо момче в Лович и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то с обиране на къщи и хазни и с убиване на невинни хора ли трябваше да бъде?"

 

Поп Кръстю обвинява Левски в "съмнителни потайности" и "съсипителни следствия", в "несмисленост, глупости и варварства". Защото негова, на Дякона е "несмислената ръка", проляла кръвта, дето и "днес вика за отмъщение". И осъжда Левски с думите: "имже мераго мерите возмерится вам".

Чак в 1879-а поп Кръстю е дръзнал да сложи на хартия туй, що е таял в душата си. Но не е имал смелост и доблест да го каже на Левски. Преди Арабаконак, преди Къкрина, преди телеграмата на Мазхар паша поп Кръстю вече е прегазил и Наредата, и Устава на БРЦК, и клетвата като член на ловешкия комитет. И е предал народната работа. И Левски.

 

В онзи миг поп Кръстю е изгубил своето място в душата на България. И никой не го слага до Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, Волов, Каблешков. Нито до поп Харитон, поп Минчо Кънчев, поп Сава Катрафилов, поп Грую Бански, отец Матей Миткалото.

 

6.

 

Мишев се прави, че тези документи не съществуват. Защото те не оневиняват поп Кръстю. А го уличават.

Мишев ни веднъж не цитира Димитър Страшимиров или Иван Унджиев. Защото ги е турил в черния списък.

Във филма не участва ни един историк или духовник. Двама - отнюд! Защото и те са сред "хулителите". И защото Мишев изключва дори мисълта за полемика. Неговата теза е апологетична, безалтернативна и не подлежи на никакви дискусии, съмнения и прочие научни глезотии.

 

7.

 

Филмът има даже режисьор. Дочо Боджаков. Той е направил една елегична, костюмирана инсценировка. Където протоколчикът в турския съд пише от ляво на дясно като чист българин; до предполагаемия портрет на султан Абдул Азис е облегнато не знамето на Османската империя, а на Република Турция; Левски търчи като луд по чардака подир чирака на Денчо Халача, преследвайки го кръвожадно, за до го убие при неизбежна самоотбрана (според текста зад кадър); Левски, сниман в гръб, е масивен и въздебелшък.

Но туй са бели кахъри.

С нетърпение ожидам Мишев да направи игрален филм, в който недвусмислено да осъди Левски като предател на поп Кръстю. Крайно време е!

Велислава Дърева