Непремерената декларация на Валери Симеонов, подкрепена с подписите на още няколко негови съпартийци, ядоса много хора и у нас, и в ЕС. Стигна се дотам, българското правителство да се разграничи от тоя документ, няколко женски организации да протестират срещу поведението и думите на вицепремиера и вече се носят слухове за неговото отстраняване от поста. Коалиционният партньор на Борисов не за първи път влиза в новините със скандал и цяло чудо е, че досега все му се разминаваше. Този път обаче, са замесени и влиятелни фигури в Брюксел и на други важни места. Защото простащината в елементарния й вид е недопустима в тия среди. Приличието, колкото и лицемерно да звучи това, изисква някакъв камуфлаж, прикритие, витиеватост, ако щете, за да кажеш, че черното е черно, а бялото - бяло. Симеонов не владее това изкуство и препуска като бизон в полето на щекотливите теми и проблеми.
Симеонов не си дава сметка, че госпожата Ска Келер е евродепутат и член на някакво ръководство на зелените, но не е административен ръководител в ЕС. Госпожа Ска е гражданин на страна-членка на ЕС и в това си качество има право да изразява мнения и становища в границите на ЕС. Същото право има и Симеонов, както и всеки български гражданин. Господин Симеонов също има правото да отиде в Брюксел или в която и да е друга европейска столица и да изрази мнение по какъвто си ще въпрос, без да очаква, че ще го удостоят с вниманието, което той е отделил на госпожа Ска с казармената си шегичка, че щял да й намаже ските (?!). Прочее, много хора изразиха учудване, че нашите политици не могат да съберат кураж и да се изрепчат на партньорите ни от ЕС.Като например да кажеш на НИЛС МУЖНИЕКС (Nils Muiznieks),че натиска за ратифициране на Истанбулската конвенция е безспорен опит за въздействие върху законодателния орган на България от позицията на Комисар по човешките права на Съвета на Европа, т.е. от позицията на административен началник. Скандалът с госпожа Ска е поучителен и нашенските политикани трябва добре да го запомнят.