Теоретиците на журналистиката, с каквито България е пренаселена - има ги в изобилие в десетките журналистически факултети и колежи в страната, незабавно трябва да се заемат с изследване на етаморфозите, които търпи през последните години жанрът "интервю".
Пионер в промените ,безспорно, е Мадам В (В. Велева). Тя превърна интервюто в интимно и напрао еротично преживяване между себе си и събеседниците си. Последваха я интервюиращите от новата вълна - Мадам Възклицание (Цветанката), Беновска, Огнянов, Патарински и още много други.
И дойде часът "Х" с появата на Севда Арнаудова, която прави интервютата си със своя началник, но въпросите ѝ остават непроизнесени и принуждават зрителя, слушателя и читателя сами да се досещат като какви, аджеба, са тия въпроси.
Най-новият момент в еволюцията на интервюто, обаче, са интервютата, които ни поднася Тошко Йорданов със своя началник, Славчо Трифонов. Еволюция ли казах? Не, това е революция. Дори и в годините преди 10-ти ноември комунистическата номенклатура спазваше някакво приличие в публичните изяви на тогавашните вождове и главатари. Те не си позволяваха в прав текст да ни казват, че сме прости, че сме от една порода и пр. глупости.
Идеята за изследване на новите видове интервюта подарявам безвъзмездно на изследователите от факултетите и колежите по журналистика. Пожелавам успех на изследователите с още една препоръка: да обърнат специално внимание на декора в телевизионните интервюта. Щото джипът и диванът, все пак, се различават като същност, форма, габарити, предназначение и съдържание.
Любо Кольовски
