Когато идентифицираме лъжа, следва да отчитаме, какъв е самият човек, какви са неговите качества, черти, особености.
Възможно е видим лъжата при някого заради бягащия му поглед, а при друг човек точно обратното – фиксирания върху нашето лице поглед също да ни покаже лъжа, тъй като този човек знае за бягащия поглед и се пази от това чрез фиксация и втренчване.
При разпознаването на лъжата често се ползват детектор на лъжата. У нас е прието да се нарича полиграф. На практика този уред представлява отчитане на кожно-галваничния рефлекс, електроенцефалограма, електрокардиограма и описание на модулациите на гласа.
Всички те, както знаем, се променят при емоционална възбуда, която съпровожда винаги лъжата.
Детекцията на лъжата задължително се провежда от психолог.
Показанията се считат за изключително достоверни и могат да влязат на Запад в съдебна зала.
Има и по-опростени детектори на лъжата; те отчитат главно промените в гласа. Някои могат да се ползват даже и при разговор по телефона. Могат лесно да се намерят на пазара. Евтини са.
Реакциите на лъжата в социума също са много.
Възможно е да реагираме с възмущение и ярост.
Можем да запазим спокойствие и да отговорим също с лъжа.
Можем да имитираме, че не сме разбрали за измамата и лъжата, и да изчакаме удобен момент за реакциите си.
Възможно е, без да говорим, с миманс или с някакъв друг знак да дадем да се разбере, че виждаме лъжата и да изчакаме, какво ще предприеме в този случай лъжещият.
Можем и да имитираме наивност, да покажем, как сме се “хванали”, после да решим за реагирането си и т.н.
Ако си с психологически знания и умения, никой не може да те лъже!
Търсете и четете моите книги по приложна психология, психотерапия и психоанализа!
Търсете ги в сайта:
www.tornadobg.com
Акад. Петър Иванов
