„Леви, десни, ще вървим напред.“ Това е рефрен от онези песнички, които забравяме заедно с отказването от памперса. Постепенно ставаме едни кисели възрастни, които решават, че могат лесно да се определят с цвят или посока. Дефинираме себе си в крайности, които целят да ни противопоставят, за да се отличим.
Днес двамата нови любимци, които са еднакво първично примамливи и за омразата, и за любовта на народа, заявиха нещо сякаш скандално - „Ще използваме десни инструменти за постигане на леви цели“. Последва лавина от заекващи анализи на засегнати крайни политикани. И левите, и десните, откриха за какво да се обидят – фактът, че ги слагат в едно изречение.
Аз лично съм отрасъл с идеята, че съм десен. Като младеж упражнявах наследствената си омраза към социализма. Ходех по сините митинги, за да крещя смело неща, които моите родители с десетилетия са преглъщали страхливо. Станах десен, не защото разбирах какво е това, а защото в никакъв случай не можех да бъда ляв.
Ето ме сега, почти преполовил век. Капиталист съм. Давам работа, разпределям блага, създавам икономически продукт, крайната ми цел е да осъществявам печалба. Би трябвало да съм по-десен от преди 30 години. Само че сега съм достатъчно опитен, за да виждам, че ГЕРБ не представляват дясното, защото те са тези, които превърнаха бизнеса в наркозависим несретник, очакващ държавна доза. Достатъчно врял съм, за да съзирам, че БСП не са лявото, защото единствените им социални идеи започват и приключват с популисткото раздаване на пенсионерска просия.
Днес Кирил Петков и Асен Василев яхнаха бързото влакче на предизборните ужаси. Истерията, с която следим всяка тяхна проява, ще вади наяве още по-големи недомислици като днешния им анонс, че правят кастинг за партия. Ще имаме много поводи да ги сочим, че са стъпили накриво. Но това с лявото и дясното съвсем не е грешка, а е добре премерена реплика, насочена право към мен. Понеже аз вярвам, че „кой не скача е червен“ отдавна е в ада на посланията. И знам, че ако искаме да скочим, ще ни трябват и двата крака.
Добре, но съм длъжен да си кажа – може да не съм ляв, нито крайно десен. Но не съм и толкова лесен.
Дано знаят, че трябва да се постараят повече.
Радослав Бимбалов
