В края на януари 2017г. униформено ченге от МВР Видин влезе в училището на най-малкият ни син и го издири демонстративно и изведе извън училището, като последният престъпник пред погледа на неговите съученици и преподаватели. Синът ми бе в седми клас. Детето ми бе брутално разпитано извън района на училището, без присъствие на педагог, учител и родител - с какво се занимава баща му, с кого се среща, за какво разговарят и тн. Мафията чрез слугите си посегна на детети ми, за да ме сплаши и да ми покажат, че могат да ударят и семейството, включително и децата ми. Предстояха избори и БОЕЦ бяхме определени, като основен враг от политическата мафия и в страха си ставаха все по агресивни. Последваха и други удари. Което само ме амбицира още повече. Подадох сигнали за случилото се до всички институции, които имаха отношение към случая. Подадох и сигнал до Агенция Закрила на детето. За всички е ясно, че дебелите покриха случая. Какво се случи след това е по важното.
След три месеца бях извикан в регионалният отдел на Закрила на детето във Видин. Помислих, че най-накрая някой се е размърдал. Признавам, че дори и аз след всичките битки, след всичко , което съм видял и преживял не очаквах това, което се случи. Отидох в уреченият ден и час и ми бе съобщено, че срещата е по повод моят сигнал. И вместо отговори, започна разпит за моят родителски капацитет, включително и за здравословното състояние на съпругата ми, която междувременно заболя тежко. Дори ми връчиха цал куп документи и анкети за попълване. Боклуците искаха да ни отнемат детето, защото не се пречупихме пред мафията и БОЕЦ продължавахме битките си. Очаквал съм всичко, минали сме през всичко, но не очаквах, че ще стигнат до тук. И се преборихме за детето си. И пак продължихме битките си, още по уверени и убедени, че трябва да се пробирим със злото и системата, които ни убиват и унищожават. И знаете ли, никой от слкужителите във всичките институции не се възмути, че посегателството върху детето ми е поъчково и политическо, че се политизира случая и тн. Няколко месеца по-късно един министър - Ивайло Московски уби собственото си дете в транспортно призшествие, което той причини. Едно българче загуби живота си, мир на душата му. Половин година по късно той продължава да е министър. И много българи продължават да загиват по пътищата на България заради некадърността и корумпираността на този министър. И Босия гасне бавно в мъки и няма кой да го чуе. И всички повтарят - не политизарайте случая, не е човешко да се ровим и тн. И питам днес агенцията Закрила на детето, този викахте ли го да го разпитвате какъв му е капацитета , като родител? РАЗПИТВАХТЕ ЛИ ГО? ПИТАХТЕ ЛИ ГО? А прокуратурата разпита ли го? А отговорност някаква? А човешко нещо останало ли е? А ние нормални ли сме за да търпим подобни хора, без съвест и морал да ни управляват? А моето дете каква вина има? А детето на Московски каква вина има? А вината на Московски? Или членовете на мафията са над закона? А аз под закона ли съм? Не искам отговори на тези въпроси, сами си отговорете. Споделям личната си история и давам пример, докъде сме стигнали в държавата на мафията. Давим се в блатото и злото убива душите ни бавно. И има само един изход - да отстраним злото от управлението и да възнем нормалността в държавата и живота ни. А това означава всеки да носи отговорност и да плаща за действията и престъпленията си. И всички да са равни пред закона. Това е. И затова БОЕЦ ще се борим до край. Докато мафията ни управлява злото ще властва по земите ни.
