Любчо Дилов, с когото сме се гмуркали в Червено море и сме се напивали, когато до̀йде, стана министър на туризЪма.
Макар и за ден.
И зевзеците го сравниха с Ицо Стоте манекенки, Бог да го прости. С когото бяхме приятели.
Да не си помисли някой, че, освен почерпушката, сме споделяли нещо друго.
Да поясня разликата между двамата.
Ицо никога нямаше да клекне на мутрите.
И беше социалистически вариант на българска почва, който
олицетворяваше Казанова. Какво им е правил, той си знае.
Но го обожаваха.
Любчо е имитатор. На него му изневеряват.
Кофти, ако не го е разбрал.
На Ицо това не се е случвало. Той ги омъжваше.
Хубавото на Любчо е, че предупреди да не се ужасяваме.
Нямало да става министър. То пък оставаше и това да стане.
Преди пак да се видим, Любчо, моля те , опитай да изчистиш от себе си петното ГЕРБ.
Този път ще бъде много трудно.
По.трудно от петролно петно в морето.
Богомил Бонев