Употребеният в заглавието латински термин буквално означава мъка на загубата.
Освен като мъка това страдание (състояние) е известно още като депресия на загубата (по DSM-ІV), тъга, скръб, горест, печал, покруса, кахър (разговорно), отчаяние и др.
То, независимо че не представлява кой знае какъв интерес за психопатологията, психодиагностиката и за психиатрията като науки и практики, е твърде значимо за практиката на психотерапевта, тъй като освен че е много разпространено, то се включва като ингредиент на много други психични разстройства.
В една или друга степен почти всеки по някакъв повод го е изпитвал. Тъга и мъки често ни съпътстват в живота при най-различни жизнени ситуации.
Но в някои случаи преживяваните скръб и горест са толкова големи (силни), че определено представляват психично страдание, което се нуждае от психотерапевтична помощ, както това е при обстоятелствата на Ковид пандемията.
За всеки е ясно, че много хора загубват много неща с разпространението на Ковид 19: правата си, ограничени от заповеди и предписания, губят свободата си, бизнеса си, парите си, губят свои близки хора и т.н.
Не са малко и хората, които по най-пряк начин са ощетени със загуби на изключително важни и значими за
тях неща (загубен дом поради невъзможност за връщане на кредит, загубено препитание, загубени важни връзки, комуникации и емоционални отношения с други значими за тях хора.
Разбира се, най-много мъка доставят загубите на хората, които са починали от Ковид 19; те не са малко, и е налице ужасяваща тенденция да се увеличават.
Ако се съгласим с Джеймс Джойс (в „Дъблинчани”), мъките, които изпитва човек и които могат да го съкрушат, са много.
Мъката на загубата (poena damni) е една от тях. Но не е най-тежката мъка.
Казват, че по-тежки от нея са мъките на съвестта, повече известни като угризения. Без тях бедствията ни сякаш са мними.
Угризението на съвестта според папа Инокентий ІІІ прилича на червей с три жила:
• мъката по отминалите радости;
• мъката на разкаянието;
• мъката на пропуснатите възможности.
Още по-тежка е самоусилващата се мъка, обхващаща всичко – въображението, чувствата, разума и т.н.
А от всички най-непоносимо за човека е убеждаването във вечността (липсата на свършек) на изпитваната
горест.
В целия този регистър от човешки тъги и покруси мъката на загубата по принцип е най-обичайната за човешкото ежедневие, и тъкмо тя, заедно с мъките на съвестта, представлява интерес за психотерапевтичната практика, особено при условията на смъртоносна пандемия.
Обикновено, когато става дума за психотерапия на poena damni, имаме предвид загуба (смърт най-често) на близък човек, въпреки че мъката на загубата може да е и по съвсем друг повод на пропускане или пропиляване на нещо ценно за пациента.
Неслучайно синонимите на загуба са: неудача, поражение, крах, несполука, щета, вреда и т.н.
Като примери за загуба ще посочим още: ампутация, развод, уволнение от работа, спонтанен аборт, тежко заболяване (загуба на здравето), остаряването (загуба на младостта), ослепяване, загуба на обект на обич и др.
Всички те могат да предизвикат poena damni.
Човек може да изпита силна мъка при всеки един от тези феномени, стига той да е важен за него.
Подобен на нея феномен представляват водещите в някои случаи до трагични последствия любовни мъки. (Виж моята книга “Джендърни, любовни и сексуални разстройства”.)
Съществува близост между мъката на загубата и някои психични проблеми в областта на преживяването на бедствия, инциденти, катастрофи и насилие, особено с посттравматичното разстройство и др.
Мъката на загубата, както и мъките (утризенията) на съвестта (нравствените мъки) представляват в същността си изключително силни отрицателни емоции, проявяващи се по стеничен или астеничен начин.
Мнозина пациенти в състояние на дълбока мъка скъсват всякакви социални контакти и отношения, усамотяват се, отдават се изцяло на мъката си, страдат и т.н.
Това може да стане някой път по повод на загуба на не толкова значими неща – смърт на домашен любимец, кончина на любима футболна звезда, друг някакъв незначителен прискърбен факт и т.н.
Въпреки че нямат кой знае какво пряко отношение към битието на пациента, те могат да му причинят много и то непропорционално тежки страдания, ако той има в психиката си някаква предразположеност към негативно преживяване – емотивност, ранимост, впечатлителност.
Обикновено в такива случаи пациентите търсят пътища поне за фиктивно връщане на загубеното. За тази цел ползват символи, фетишизират предмети, изпълняват ритуали, отдават се на спомени и т.н.
Физиологическите симптоми са:
• учестено дишане
• повишено кръвно налягане
• сърцебиене
• безсъница
• ажитация
• анорексия
• отпадналост
• главоболие
• гастроинтестинални проблеми
• тремор
• световъртеж.
Психологическите симптоми са:
• скръб
• вина
• дисоциации
• апатия
• тревога
• страх
• объркване
• регресия
• онемяване
• илюзии
• халюцинации
• гняв
• потиснатост
• тъга
• възбуденост.
Поведенските симптоми са:
• дезорганизация
• деактивация
• нелепи постъпки
• плач
• безпомощност
• загуба на контрол
• повишена зависимост
• скованост
• нарушения на съня
• хаотични действия.
Реакциите (преживяванията) на загуба при различните хора са различни по интензитет и по проявяване.
Самото преживяване на мъка би могло поради различни причини (екзогенни и ендогенни) да е твърде тежко и да води даже до трагични последици.
То често е ритуализирано и облечено с особена символика.
Загубата на близък човек в поведението на хората е свързана с ред траурни ритуали, имащи и конфесионален смисъл, което е напълно понятно.
Това в нашата източна православна религия са траурните церемонии, задушниците, потлачването (раздава- нето за Бог да прости), обичаят с некролозите и др.
Черната пеперуда на вратата на семейството на починалия, черната траурна лентичка на ревера на опечалените символизират древна ритуална практика на разкъс- ване на дрехите от мъка.
Ако трябва да дефинираме обекта на нашия психотерапевтичен интерес в тази част на темата, това е пато- логичното преживяване на мъка, която се характеризира с неестествени и несъразмерни от гледна точка на обичай- ното поведение в даден социум интензивност и продължителност на преживяването на скръб, мъка и тъга, което води със себе си соматични и/или психични поражения за пациента.
Мъката на загубата във всеки конкретен случай трябва да бъде определена каква е точно тя: дали е силна и кратка, дали е силна и продължителна, дали е с прекъс- вания, дали е за цял живот, дали дифузира (обхваща и други сфери на човешката психика и други обекти на страдание), дали и непоносима за пациента и т.н.
Мъката на загубата, независимо какъв е обектът, който е загубен безвъзвратно, най-често е с много силен интензитет в началото (включително до безразсъдни пос- тъпки) и постепенно снижаване (намаляване) с течение на времето на изпитваната душевна болка.
Погрешно е да се счита, че времето лекува, както често пъти лаически твърдят непознаващите проблема.
Мъката на загубата се възражда всеки път, ако има подходящ повод и то често с почти същата сила.
Интересно е, че понякога пациентът сам търси и ползва поводи, за да изпита порцията мъка по загубеното скъпо нещо (годишнини, помени, различни ритуали, посещение на гробищата, фотоси и др.)
Острата мъка обикновено води със себе си депресия, както и предразположеност към различни други психични (паническо разстройство, например) и психосоматични страдания (рак, язва, колит, сърдечни болести, диабет и др.), включително и от тези, които са с най- драматичен начин на протичане и са практически нелечими.
Според DSM-IV характерните особености на страданието, което там е назовано депресия на загубата, са:
• чувство за вина;
• усещане за безсмисленост;
• психомоторна ретардация (изоставане в разви-
тието);
• суицидни помисли;
• психоза (евентуално) и др.
Самото страдание се появява непосредствено или в
периода до два месеца след акта на загубата на обекта.
Нормалната депресия на загубата трае до 2 месеца, а средната и тежката – повече, като е възможно да срещнем случаи и на мъка през целия останал живот на пациента.
При Ковид пандемията можем да очакваме и трите вида мъка на загубата, но обикновено най-често ще срещнем средната форма, траеща около половин година.
Обикновено епизодите са ясно очертани и са свързани със специфични поводи (тригери).
Имат различна продължителност. После се „разтварят” в ежедневното поведение на пациента.
Диференциалната диагноза на мъката на загубата (а в известен смисъл и на мъките на съвестта, ако те придобият патологични измерения) изисква внимание към различията на това страдание спрямо следните психични проблеми (болести): депресия, психози, личностови разстройства от меланхолен тип и др.
Психотерапевтът трябва да избере най-удобния критерий за различаване на мъката на загубата от депресията – състоянието на самовъзприемането на пациента.
При мъката на загубата то е нормално; пациентът не губи реалните представи за себе си. Докато при депресията самовъзприемането е нарушено; пациентът има погрешна и деформирана представа за себе си.
Освен това при депресията симптомите не зависят от тригери (поводи), докато при мъката на загубата преживяванията са свързани с тях.
Психотерапевтът следва да отчита още важната подробност, че депресията поддържа мъката, но обикновено не я предизвиква, докато мъката може да породи депресия и по-късно да взаимодейства с нея.
Последният факт прави възможно при психотерапията на депресия да потърсим начини и средства да разрешим проблемите на мъката на загубата, да се съсредоточим върху терапията на мъката и тъгата, от което да последват добри резултати спрямо депресивния синдром.
Въобще, психотерапевтът трябва да положи доста усилия при даден конкретен случай във връзка с установяването на истинската картина на взаимодействието „мъка на загубата – депресия”.
По принцип мъката на загубата не може да бъде разрешена и елиминирана като психичен проблем. Няма как да изтрием факт на загубата, която се е състояла. Но мъката на загубата може да бъде омекотена, да бъде донякъде потушена, да бъде снижена като интензивност.
При психотерапията на мъката на загубата могат да се ползват следните методи:...
(Виж по-нататък методите и средствата в книгата ми “Психопатология на Ковид пандемията”, ИК “Ахат”)
Четете моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов
