МАЛЪК ЛЪЧ СЛЪНЦЕ В ПСИХОАНАЛИЗАТА
(първа част)
(Предлагам ви Малка история - първата част от моя студия за една легендарна загадъчна красавица, покорила навремето знаменити мъже на Европа. Считам, че е много подходяща за паузата между двата ми курса по 70 лекции по приложна психоанализа, вторият започва на 02.01.2023 г., понеделник. Историята е в две части, след един ден - чакайте втората част.)
Малък лъч слънце - така нарича великият Зигмунд Фройд родената в Санкт Петербург през 1861 г. Луиза Густавовна Саломе, по-известна като Лу Саломе (Lou Salome), цялото ѝ оригинално име е Лу Андреас-Саломe, поканена от него в Кръга му Mitwochgesellschaft, после тя става първата жена психоаналитик, след нея има още много други дами, но Лу Андреас-Саломе е първата.
Саломе е фамилията на баща ѝ Густав Лудвиг фон Саломе, германец от благородническо потекло, живеещ в Русия.
Това име – Саломé, е библейско, и на древноеврейски език означава „мирна, спокойна“, шалом или шломо (םוֹלם) и се превежда – мир, хармония, благополучие, има такива поздрави, близко е до мъжкото име Соломон със същото значение.
Любопитно е, че пълното име на бащата на психоанализата, Фройд, който знае всичко за всичко в психиката, включително и това, че „понякога пурата си е просто пура“, е Сигизмунд Шломо Фройд.
Според Светата Библия (Мат. 14:3-11), царица Иродиада се развежда с цар Ирод ІІ, който ѝ е чичо, и се омъжва отново за друг свой чичо, Ирод Антипа, тетрарх на Перея и Галилея.
Св. Йоан Кръстител, или Св. Йоан Предтеча, който е кръстил в река Йордан нашия мил Бог Иисус Христос, обвинява Антипа, че се е оженил за съпругата на живия си брат, което е голям грях.
Антипа го затваря в крепостта Махера. На един голям празник доведената дъщеря на тетрарха принцеса Саломе танцува пред гостите му сластен танц, и пияният Антипа обещава да ѝ даде каквото тя си поиска за награда. Майката Иродиада коварно подучва красавицата да поиска главата на Йоан Кръстител на тепсия. Саломе я получава на тепсия.
Сюжетът е много обичан от писатели (Флобер, Оскар Уайлд и др.) художници (Тициан, Коро и др.), композитори (Рихард Щраус) и т.н.
Нищо не е случайно в живота ни, не е ли така?
А първото име на Лу, както пише тя самата в едно от своите произведения, ѝ го налага човекът, в когото тя, като съвсем млада, почти момиче, 16-17 години, е била влюбена, и с когото е избягала от Русия в едно село в швейцарските Алпи.
Той е холандският пастор-евангелист Хендрик Гийо, на 41 години, наставник на децата на руския цар Александър Втори.
Чете лекции в университета, но не може да каже на руски галеното „Ляля“ на Луиза, защото му се преплитал езикът, затова измислил – колко му е? – по-лесното за един холандец „Лу“, те в Европа обичат такива имена, без никакво преплитане – Ги, Ру (от „Мечо Пух“), Ре, Сю etc., имат например и сериозно мъжко име „Бу“, как ви се струва?, знам един Бу Андерсон в Интернета.
В най-хубавия руски град Санкт Петербург семейството на Луиза Густавовна се радва на лукс и на безделие.
Тя има няколко братя, 5 на брой, тя е най-малката, и свиква от най-ранно детство да бъде в мъжка компания.
Даже си мисля, че точно този факт оказва после влияние за усилването на напористостта и властността ѝ и способства за нейна изключителна обсебеност цял живот да търси винаги и навсякъде, даже и в любовта, моля ви се, Свободата на Духа.
Ами представете си, Фридрих Ницше, див, мрачен и сърдит екзистенциалистки философ с неговата „Воля за власт“ и с идеята му за Свръхчовека-господар (всички знаем „При жена ли отиваш, не забравяй бича!“, ама не го прилагаме, от „Тъй рече Заратустра“), влюбен до полуда в Лу, впрегнат като куцо пони в каруца с още един, Паул Ре, той пък поет, и той влюбен, а зад тях двамата е нежната полуусмихната дева Лу с камшиче, да ги шиба по незнамкъде.
Боже мили, каква Свобода на Духа!
Вижте долу известната снимка с каруцата. Правена е във фотоателие в Люцерн, фотографът я изложил отпред на витрината, всички гледали и се чудели, бе какво става тука!
Не ми е много ясно от биографиите на Лу, какво се е разиграло в швейцарското село с двамата влюбени. Май имало драма, защото все пак разликата от около 25 години във възрастта не била много малка.
Какво ли мисли Лу за изпитаното от нея потресение, когато работата стигнала до изпълнение на съпружеските задължения, които новобрачната девойка физически не приемала, не можела да приеме, и чиято неотвратимост я опустошили душевно завинаги, както тя се изразява?
Тя има Гийо за свой духовен учител, изповедник, проповедник, пише му проповедите, а пък той... Лоша работа!
И Лу в 1880 г., никой не може да я спре!, – нито изоставеният пастор, нито Луиза Вилмовна, майка ѝ, нито баща ѝ, – се записва студентка в Цюрихския университет, само там приемат за обучение жени, счита се, че те обикновено не стават много-много за наука, което, ясно, много дразни свободолюбивата Лу.
И тя нарочно учи там не ръкоделие, готварство, филология или моден дизайн, например, а се втурва в най-мъжките науки: философия, логика, теология и история.
После отива в Рим, там в Рим, знаем, живее Pontifex Maximus (в превод - Велик строител на мостове), Папата, но тя не отива при него, а отива, къде?... отива да търси Джузепе Гарибалди, ако знаете кой е той; и по-точно, отива в гарибалдийския салон на неговата приятелка Малвида фон Мейзенбург, номинирана през 1901 г. за първата Нобелова награда за литература, уви, взема я не тя, не фаворитът Толстой, а поетът-нотариус Сюли Прудом, значи Сю (като Бу).
Там, в този салон, трябвало да изучават Джузепе Мацини, масон, теоретик и практик в областта на освобождаването на народите от чуждо иго.
Чувам да казват, че и нашенци – Раковски, Теофан Райнов от Карлово, например, близки до Васил Левски – са ходили да се учат там как се правят комитети и как се сваля власт на империя.
Въобще: революции, смърт или свобóда, Нова Европа, жив е той жив е, и т.н.
Лу плува в свои води.
В Рим среща Фридрих Ницше, тя е на 21 години, него не го знам, май към 40 години, но той предлага да се оженят, защото тя му взема ума и сърцето, вероятно не само със Свободата на Духа си, а и с други работи.
Ницше непохватно ѝ прави странни комплименти, била орел, била лъв, – забележете, не лъвица, а лъв, – и била много умна за жена.
Не очаквайте много финес при философ, който твърди: „Човекът е кален поток“.
При това този философ е нисък, грозен, смешен, късоглед, почти сляп, болен (мигрена, гастро страдания, биполярно разстройство, депресия, деменция и др.), лош и зъл. И при това с огромни мустаци, като на гоголевия Тарас Булба.
Лу отказва брака, той е смъртно отчаян, плаче. Плаче!
Прочетете книгата на създателя на жанра „психотерапевтични истории“ Ървин Ялом „Когато Ницше плака“, гледайте и едноименния американски филм с Бен Крос и Арманд Асанте, сниман през 2007 г. в моя роден град Русе, двама мои познати участваха в него, единият, Красю Лудия, игра покойник в ковчег, а другият, артистът Никола Чиприянов, мой роднина, вечна му памет, участва в ролята на хотелиер с една единствена реплика: „Your patient died at my hotel“, която я учѝ три месеца, с учителка, ама прозвуча много добре във филма.
А между другото, казват, че Фридрих Ницше е плакал още само два пъти в живота си – единия път, когато видял в Торино да пребиват един кон на площада, а другия – пред картината на Арнолд Бьоклин „Островът на смъртта“, вижте тази картина в Интернет, и вас ще ви разплаче.
Лу се трогва от сълзите и му казва на Ницше: „Чакай малко, ние живеем с Паул Ре, защо не дойдеш и ти, ще си живеем тримата, ама, да знаеш... никакъв секс! Става ли?“
И Ницше, когото всички наричат Фриц, отива, какво да прави, сиромахът.
Та, мисля си, оттам е оная работа с каруцата, а и с коня в Торино.
Казват, че точно тогава Ницше пише „Тъй рече Заратустра“, даже някои твърдят, че Лу била прототип на Заратустра, ама на мене много не ми се вярва, защото си го представям този философ от пустинята със змията и с орела на рамото по-инак, не като одалиска с премрежен поглед, и не чак толкова женствен и съблазнителен.
Години по-късно, Лу Саломе, сгушена кротко до съпруга си Фридрих Андреас, четяла вкъщи на дивана новоизлязлата книга на Ницше „Тъй рече Заратустра“, и когато стигнала до главата „За стари и млади женички“, тази глава започва с „Къде се прокрадваш в сумрака така плахо, Заратустра? Какво криеш под наметалото си?“ и завършва с онази скрита под наметалото фраза за жената и за бича, Лу Саломе започнала много, неистово и силно да се смее, от сърце, до посиняване.
Толкова силна и гръмко се смяла, че паднали пердетата в хола, джобният часовник, турски, марка Serkisoff Constantinople на мъжа ѝ, спрял, и после никой не можал да го поправи,
изхвърлили го, а кукувичката на стенния им часовник, той пък швейцарски, марка Adler (значи орел), спряла да се показва на всеки кръгъл час от прозорчето, и вече започнала да кука само отвътре, ама с пресипнал фалцет, дрезгаво и ехидно. Колко жалко!
Фриц бил в един момент отхвърлен отвсякъде и от всички, отхвърлен от философите, от поетите, от писателите, от кукувичката, от Лу.
Изпраща ѝ отчаяни писма, ето едно от тях, много го цитират навсякъде, и аз ще го цитирам, няма как.
"Лу,
Аз страдам, но това няма значение в сравнение с това, какво става с теб, скъпа Лу. Дали ще намериш отново себе си.
Никога досега не съм си имал работа с толкова долен човек като теб, защото ти си:
Невежа и умна; Опитна да използваш известното; Лишена от вкус и наивно игнорираща този недостатък; Нравствена и справедлива в дребното, но от инат; Безнравствена в отношението си към живота; Без всякакъв усет, кое да даваш и кое да искаш; Бездуховна и неспособна на любов; С ненормални чувства, винаги на една крачка от лудост; Неблагодарна; Безсрамна; Ненадеждна; Невъзпитана; Инфантилна спрямо чест; Малоумна; Котка – хищник, маскирана на домашен любимец; Благородството ти е спомен от общуването с благородници; Ти си с силна, но безцелна воля; Неприлежна, без душевна чистота; С жестоко фалшива чувственост; По детски егоистична в резултат на фригидност; Без любов към хората, а с любов само към Бога; Жадна за победи; Коварна; Строга в отношението си към мъжката сексуалност;
Твой Ф. Н. 1882 г."
Колко злобен и грозен текст на отхвърлен любовник, нали? – тъй рече Заратустра.
Ницше умира от пневмония в лудница през 1900 г.
Сега – за Паул Ре.
Той е евреин, на 32 години, когато Лу е 20-годишна. Философ и лектор, като мен, грешния. Но е и поет, както казах вече. Пише стихове.
Лудо влюбен и той в Лу. Но не стига доникъде. Само до съвместен живот с нея, тя живее с него „като с брат“, по нейния израз, никакъв секс, и впоследствие Ре трябва освен всичко друго, да понася и компанията на Ницше, което, както се досещате, никак не е било лесно и приятно.
По-късно, отчаян и отхвърлен, Паул Ре май се самоубива, или поне не могат да обяснят по друг начин смъртта му високо в планината, когато го намерили паднал (хвърлил се) в дълбока пропаст, бил сам, никой наоколо, без никакви свидетели.
Заради Лу Саломе се самоубиват и други млади хора, нейни любовници. Лоша работа.
По време на тройката „Ре – Лу – Фриц“ рускинята, след Фридрих Ницше, се запознава с преподавателя по персийски и турски език Фридрих (и той Фридрих, аман!) Андреас.
С него сключва истински брак, отначало се противяла упорито, но бъдещият ѝ съпруг я шантажирал с псевдосуицид (фалшиво самоубийство), наръгал се пред нея с нож, после... нали знаете, лекари, болници, токуди и т.н., и тя била принудена да склони.
Бракът бил не като с двамата от каруцата, ама и той не бил съвсем истински брак, било брак без консумиране, защото между съпрузите никога не е имало физическа близост, знаете какво означава това, и разбирате, що за брак би могло да е било едно такова нещо.
И тук витае Духът на Свободата.
Сега, ако си мислите нещо за фригидност и импотентност, трябва да ви кажа, че мнооого грешите, защото Лу е имала винаги мнооого любовници, от млади по-млади и от хубави по-хубави. Това е. Дай Боже всекиму!
Тя става съпруга на г-н Андреас, и е такава цели 43 години, до смъртта му, той умира на 92 години от старост в кревата си, през 1930 г.; тя носи завинаги неговото име.
И още нещо, насилственото въздържане от секс, както се знае, сублимира (по Фройд) в промискуитет, в незаконни връзки, в други едни работи, за които може да четете в психоаналитичната литература.
Фридрих Андреас има сексуална връзка с икономката си Мария Щефан, от която през 1905 г. се ражда момиченце. При раждането Мария умира.
Лу Саломе се грижи, е, както тя си знае, за детето цял живот, и го прави своя единствена наследница след смъртта си.
Сега да кажа, когато някой пише за Лу Саломе, той, няма как, изтъква най-вече многобройните ѝ връзки със най-знаменитите мъже на Европа тогава.
Ще изброя само две дузини от тях, а те са много десетки, може да са и стотици, не ги знам всичките. Ето:
1. Хендрик Гийо, пастор, учител на децата на царя;
2. Паул Ре, поет;
3. Фридрих Ницше, философ, всеки го знае;
4. Фридрих Андреас, съпруг, преподавател по турски;
5. Георг Ледебур, затворник, първият мъж на Лу, в оня смисъл;
6. Франк Ведекинд, богаташ, издател, затворник;
7. Георг Брандес, историк, литературовед;
8. Паул Дисен, индолог;
9. Херман Ебингхаус, психолог, изучава паметта;
10. Хенрик Ибсен, драматург;
11. Паул Гюсфелд, пътешественик, геолог;
12. Фердинанд Тенис, социолог, криминолог;
13. Рудолф Леман, юрист, педагог;
14. Ханс Делбрюк, демограф, военен историк;
15. Вилхелм Грубе, ориенталист, филолог, етнограф;
16. Райнер Мария Рилке, поет;
17. Пол Бурже, писател, критик, монархист;
18. Зигмунд Фройд, баща на психоанализата;
19. Александър Херцен, революционер;
20. Иван Тургенев, писател;
21. Лев Толстой, писател, Лу е ходела (няколко пъти) в Ясна поляна;
22. Томас Ман, писател, Нобел за литература;
23. Артур Шнитцлер, писател, драматург;
24. Рихард Вагнер, композитор.
Лу Саломе е била много близка и с прочути жени: освен с Малвида фон Майзенбург, още с Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд Фройд, тя е авторитет в областта на психичните защитни механизми, близка е с полската анархистка и терористка Вера Засулич, Лу носи нейния портрет със себе си, близка е и с нобелистката Селма Лагерльоф, чели сте книгата ѝ "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон", и др.
Биографите на Лу Анреас-Саломе твърдят също, че е била и в много добри отношения с любовницата на мъжа си – икономката Мария Щефан, и с дъщерята на икономката от него.
Лу е имала и врагове, главно жени, първа от тях в този списък е грозноватата Елизабет Фьорстер Ницше, сестрата на Ницше, тя е съпруга на швейцарския писател Готфрид Келер, автор на „Зеленият Хенрих“, има я преведена на български език, прочетете я тази книга.
Елизабет била член на NSDAP (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitpartei), знаете чия е тази партия по онова време. Той същият, Адолф Хитлер, на когото е партията, награждава сестрата на Ницше с почетна пожизнена месечна пенсия от личните (!) си средства в размер на триста марки, това са много пари за онова време.
Елизабет Фьорстер публично обиждала и тормозела рускинята за либерализма ѝ, за еврейския ѝ произход, майката на Лу е еврейка, пишела опасни доноси до хитлеровата администрация и т.н.
Лу Саломе ѝ отвърнала, както тя си знае, с публичното обявяване, че Елизабет просто е малоумна, а брат ѝ Ницше е толкова националист, колкото сестра му е неземна красавица. Много обидно.
Бързам да кажа, че след време нацистите ще изгорят всичките книги на Лу Саломе, не само нейните, а и цялата ѝ библиотека, която никак не била малка.
...
Следва продължение, за отношенията на Лу Саломе с Райнер Мария Рилке, Зигмунд Фройд и др..
Цялата студия е предговор на издадената от ИК "Ахат" книга "Еротика и любов по Фройд", включваща четири произведения на Лу Саломе. Никога досега у нас не е била издавана нейна книга.
Може да потърсите книгата тук:
https://tornadobg.com/produkt/erotics-and-love-by-freud/
