МАЛКИЯТ БРАТ ХАМСТЕРЪТ

Правех рубриката „Малкият Брат“ между 2002 – 2005 година в тогавашната „Всяка неделя“ - едно от нещата, които са направо невъзможни днес, понеже цензурата е заляла с мътилката си буквално всичко.

Няма кой да измисли дори един лаф, като този на Доньо Донев: „Когато водата стигне до устата ти, горе главата!“

Хубав лаф, има няколко хастара, отделен въпрос е колцина несретници ще го разберат. Сега върви друг лаф: „Кой разбрал – разбрал“, минава за дълбокомислен, макар че отдавна не е останало, а и не се произвежда нещо за разбиране.

„Големият Брат/Биг Брадър“ все още не беше налазил по нашите земи и все още индигото не беше станало тук основният телевизионен инструмент – индигото, с което се приджобват чужди идеи. Намерението ми беше да се запознаем, възможно най-открито, с известна личност, която трябваше да е пълно перде и да не се притеснява от нищо, най-вече от себе си – 24 часа в стъклена клетка в малко студио, тоалетна, баня, легло, телефон – и толкова.

Сетне обаче редуцирах идеята: гостът беше оставян сам в студиото, трябваше да отвори една кутия и да коментира/да „разкаже“ предметите в нея.

Рубриката тръгна добре още в началото: прочутият строител Дамян Илиев размаха теслата, която намери и каза, че иска да разбие с нея „червените“ чутури. По онова време все още се заблуждавахме, че само те са „чутури“.

В „Малкият Брат“ чухме чудесни импровизации. Помня тази на Валентин Пламенов/2 юни 2002 г., той оприличи България на живия хамстер, който намери в кутията.

Ето фрагмент от неговата импровизация:

„Чудех се, за какво е направен моят хамстер. Сякаш Господ в началото е имал други намерения. Но изглежда нещо го е разсеяло и той е забравил за какво трябва да служи хамстерът. Той абсолютно не знае какво да прави със себе и нито другите какво да правят с него…

Във всеки от нас, българите, дреме един хамстер, мисля, че всеки българин трябва да си купи един хамстер и да си го гледа – за да разбере, че и той може от нещо изведнъж да заприлича на нищо.

Ето го –мило, безсмислено животно…“

Уж дребни истории, обаче зад тях наистина прозираха важни внушения – и всички ги разбираха, защото имаше какво да бъде разбрано.

А сетне – с Разцвета на Недовършеността - колкото по-малко имаше да бъде проумявано, толкова повече нарастваше брака – докато всичко се превърна в боклук, създаден от недовършеняци.

Чуйте Пламенов – и споделете тук мнението си.

Кеворк Кеворкян