"На 5 декември 1484 г. папа Инокентий VIII издал була, или документ, с който заклеймил магьосничеството. Той също упълномощил двама инквизитори, Якоб Шпренгер и Хайнрих Крамер (известен с латинското си име Хенрикус Инститорис), да се справят с проблема. Те написали книгата „Чукът на вещиците“ (Malleus Maleficarum). Както католиците, така и протестантите я възприели като авторитет по отношение на магьосничеството. Книгата съдържала измислени истории за вещици, основани на народни предания. Тя представяла теологични и законови доводи срещу магьосничеството и осигурявала напътствия как да бъдат разпознати и унищожени вещиците. „Чукът на вещиците“ бива описвана като „най–покварената и ... най–навреждащата книга в цялата световна литература."
(Интернет)
