Видях, че учениците в България завършиха. Тези в основното. Тук (Берлин) няма разлика в основното и следващите степени - всички ще учат още два месеца почти и после ще започнат и по-рано. До какво води това? До изучени хора? До качество в производството, във висшето, в политиката?
До "Мейд ин джърмани"? Да. И до удължаване на агонията на на майките на прохождащи тийнейджъри. Как едно момче, което е "не съм бебе, остави ме на мира" и също така "Излез ми от стаята", а и на всеки час "Още пет минути и лягам/ставам/спирам с "Майнкрафт"/почвам доашните" става сутрин за училище? Мислите си, щом е мейд ин джърмани, с елегантен скок, свежа усмивка и горящ плам в очите, подсказващ нетърпение да се залови с математиката? Не. Сутрешното ставане през седмицата е трагедия в пет действия. С музиката на Вагнер.
6,45, аз, с глас на феята на пролетта: Ехо, добро утро, маме, ставай.
6,50, аз, с глас на чучулига в нервна криза: Добро утрооо, ставай, време е.
6,55, аз, с моя си глас: Ставай, защото иначе ще закъснееш. Веднага!
Първи признак на живот. "Мммммм"
Аз: Ставай!
Той: Ей сега!
Аз: Ставай!
Той: Излез от стаята, само пет минути.
Аз: Броя до три!
Той: Боли ме корем
Аз: Едноооо
Следва дълга сцена "Мамо, умирам" с всички симпотми на коремен тиф. Треска, позиви за повръщане, виене на свят...
Аз, с гласа на майка от ада: "На три да си в банята! Двеее"
Той става и пълзи към банята, все още умиращ от коремен тиф. По пътя се оказва и че има парализа на ляв крак, много болезнена, не може да отиде никъде така. Влиза. Заключва. Поляга в душ кабината и пуска водата. Заспива.
10 минути по-късно аз: Ехо, излизай
Той: Боли ме глава!
Следва петминутна трагедия на тема "Имам менингит и никога повече не бива да ходя на училище. Главата ми току-що падна, помощ!"
Аз: Нищо не казвам. Само тропам с юмрук по вратата, който казва: Не ти е паднала, ма ей са ще падне. Излиза. Край на второ действие.
7,05, аз: Облече ли се?
Той: Какво? А, да
7,06: до къде стигна?
Той: обух си единия чорап, стига си ме навиквала, аз да не съм експрес
7,10 Идвай на закуска!
Той: Къде ми е другият чорап?
Усещам симптоми на менингит. Главата ми ще падне от стрес. Броя до триии.
На три е на масата. "А, имам домашно! И грип. Не мога да отида, ще ги заразя"
КАКВО ДОМАШНО? Хваща ме менингит, коремен тиф и грип наведнъж, просто ще пукна от стрес
Той: А, не, то е за петък. Може ли да си тръгна след втория час?
МАРШ ДА СИ МИЕШ ЗЪБИТЕ! в 7,35 тръгва. Махам с измъчена усмивка, затварям врата и попивам потта от коридора.
Капка Тодорова във фейсбук:
168chasa.bg
