И на мене ми се иска преди Нова година да напиша писмо – да честитя на много хора, да ги зарадвам с добра и мека дума. Иска ми се да им кажа, че преминахме още една линия, още по един мост над реката преминахме. И брегът, на който стъпваме, трябва да е по-сигурен и по-човешки – нали затова са бреговете.
Утре ще е 2022 година. Дали?
Смях ме напушва, а после се сепвам – как само си играем с времето и годините. Мерим ги и ги нагласяме според религиите си, според историите и цивилизациите си, мерим ги според царете и господарите си. И най-вече – според акъла си.
Един има акъл за векове напред, на друг акълът му стига до стола и възглавницата, на трети – до богатството и имането, а на четвърти и пети акълът им е нужен, за да забравят – само да забравят.
И затова първото нещо, което искам да ви кажа, е да ви се помоля – много ви се моля да не забравяте нищо, нищичко!
Не забравяйте, че в 2021 година или която е там много ни лъжеха. Лъжеха ни ден след ден, надеждите ни излъгаха. Играеха си с нас на зарове, с живота и със смъртта ни си играеха на зарове.
Не забравяйте,че докато едни направиха пари до небето от страховете ни, други се свиха в кошарите и в дупките си. А колко много кошари и дупки по света...
Вие от кои бяхте – от милиардерите, отишли да се повозят за кеф в Космоса, или от чакащите някой техен роднина да им изпрати запис за двеста евро от чужбина? Вие в Космоса ли бяхте, или бяхте пред разнебитените гишета на пощите за тия спасителни двеста евро...
Не забравяйте и това, че докато седите сам-самички в студени като лед къщи, други си правят фойерверки, за да впечатлят себе си, заливите и моретата, които притежават, любовниците си и Господа, ако е възможно.
Исках да кажа добри думи, а пиша горчиви.
Някога на Нова година в нашата къща се наяждахме здраво – на корем. Майка броеше яденетата – едно, две, три, десет, дванайсет и нагоре – кървавица, мръвки, пита, баница, салати поне три вида, туршии, баклава, какво ли не... Майка ми броеше за ядене и шарената сол.
Ядем, ядем, хвалим си яденето, пийнем по една чашка греяна ракия с разтопен в нея бонбон лукче, аз – две-три чашки, и към девет часа вечерта ни се доспи. И всеки си ляга. И моя милост, дето винаги съм бил отнесен, вместо да си мисля за бъдещето и за Новата година, си мисля, че ме боли коремът от преяждане.
Сега ме боли сърцето, коремът – кой ти го гледа.
Боли ме сърцето, че Нова година е като маскен бал. Слагаме си маските и играем роли, които трябва да ни приспят. И ако може, преди да заспим, да викаме ура – това се очаква от нас на Нова година и винаги след това.
Нека обаче поне сега на масата на бедняка да има паница с ядене и дърво в печката! И чаша с винце да има, ако може.
Нека на болния някой да купи лекарства! И да му мине.
Нека на стареца и на бабичката някой им звънне по телефона и да ги попита как са! И нека в двора им узреят ябълките и гроздето!
И нека бремената да се радва на корема си, да си милва корема и да го слуша!
И нека на влюбените им се доплаче от любов!
Това е Нова година – това е честитата Нова година.
И прощавайте, ако има нещо. Не ставам аз за писане на излъскани писма по Коледа и Нова година, но това е положението. Накъсани ми се получават писмата, някак си им липсва изискан стил.
Но кой колкото може, кой за каквото става.
Николай Милчев
