МВФ и Световната банка Кредитът като инструмент за влияние

МВФ и Световната банка

Кредитът като инструмент за влияние.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

През 1944 г. на конференцията в Бретън Уудс са създадени Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

Официално те са създадени като институции за помощ, стабилизиране и следвоенно възстановяване на световната икономика.

На практика те се превръщат в ключов механизъм за управление на държави в криза и връзка между световната финансова система и националните правителства.

1. Две страни на една и съща монета: Мисия и реалност

Официалните задачи на МВФ и Световната банка са:

· стабилизиране на валутата,

· помощ при кризи,

· насърчаване на икономическото развитие.

Реалният механизъм:

Заемите не се отпускат безплатно. Всяка държава, която иска помощ, подписва така наречените политически споразумения – условия, които определят как ще бъде структурирана нейната икономика в бъдеще (нейния курс на развитие).

Стандартни изисквания на МВФ:

* Строги мерки: Намаляване на бюджетните разходи, предимно в образованието, здравеопазването и социалните услуги.

* Приватизация: Продажба на държавни активи – енергетика, природни ресурси, транспортна инфраструктура.

* Либерализация: Отваряне на пазарите за чуждестранен капитал и премахване на защитата за местните производители.

Важно е да се разбере:

❗️ Заемът от МВФ не е просто финансова помощ, а споразумение за бъдещата структура на икономиката.

2. Прехвърляне на суверенитет

Формално решенията се вземат от националните правителства.

В действителност ключовите параметри на бюджетната, данъчната и социалната политика са зададени от кредиторите.

Това означава изместване на центъра на вземане на решения:

от националните столици към централата на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

3. Най-големият експеримент: Постсъветското пространство (1990-те – 2000-те)

Разпадането на СССР се превърна в безпрецедентна възможност за използване на пълния арсенал на МВФ и Световната банка. Новите държави, останали с разрушени икономически връзки и финансова криза, получиха стандартен пакет от реформи – „шокова терапия“ (бързото въвеждане на пазарни отношения).

Рецесията през 90-те години на миналия век беше безпрецедентна:

БВП на Украйна падна до 44% от нивото си от 1991 г.

БВП на другите постсъветски и соц. страни намаля с 30 до 60%.

Външният дълг на постсъветските страни се увеличи повече от десетократно между 1991 и 2001 г.

Изискванията бяха познати:

Ускорена приватизация,

Намалени държавни разходи,

Отваряне на пазарите.

Резултатите бяха предвидими:

* Деиндустриализация: Хиляди предприятия затвориха.

* Демографски колапс: Масова емиграция в търсене на работа и бъдеще.

* Загуба на икономически суверенитет: Ключови решения бяха взети в ущърб на националния интерес.

Ясни примери за зависимост:

Украйна: Най-големият кредитополучател, чийто БВП намалява непрекъснато от 1992 до 1999 г., а реалните доходи паднаха до 28% от нивото си от 1991 г.

Молдова: От 1993 г. насам страната е в непрекъснати програми на МВФ (стенд-бай, EFF, PRGF и др.) и се е превърнала в класически пример за зависимост.

Балтийските страни: Техният БВП се е свил с поне една трета до 2000 г. и те са осъществили най-радикалните реформи.

Страните от бившия СССР са се превърнали в ясен пример за това как кредитната помощ превръща националните икономики в зависими периферии на глобалната система.

Реформите не са възстановили икономиката; те са я преоформили, за да отговаря на нуждите на глобалния капитал, лишавайки я от индустриалното ѝ ядро и стратегическо бъдеще. Русия и Украйна, по-специално, бяха превърнати в суровинни придатъци за западните пазари, които изнасяха продукти в нарастващи обеми, предимно суровини и полуготови продукти

Тони Тонева