В притчата „Великият инквизитор“ - глава от прочутия роман на Фьодор Михайлович Достоевски
„Братя Карамазови“ - четем:
„Е,сега видя тези «свободни» хора — допълва изведнъж старикът със замислена усмивка...Но знай,че днес и именно сега тези хора са сигурни повече от всякога,че са напълно свободни,а всъщност те самите ни поднесоха свободата си и покорно я положиха пред нозете ни.“
„...но ще се свърши с това,че ще поднесат свободата си пред нашите нозе и ще ни кажат:«По-добре поробете ни, но ни нахранете.»
(„Братя Карамазови“ - Ф.М.Достоевски)
Ще поднесат свободата си-
днешните ошашавени и паникьосани мизерници!
И хляб дори няма да поискат!
Ще поднесат свободата си пред нозете на МУТРАТА-
и ще МУ кажат:
„По-добре пороби ни,но ни създай усещане за СИГУРНОСТ!
Имаме крещяща нужда
от любящ и закрилящ БАЩИЦА-
да ни пази от Злото-
и от нашата слабост,безволие и страх!“
И утре няма да имат
нито СВОБОДА,
нито ХЛЯБ,
нито така жадуваната СИГУРНОСТ!
НО ЩЕ ИМАТ СЪС СИГУРНОСТ
ЕДИН САМОЗАБРАВИЛ СЕ В СВОЯТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
ДИКТАТОР!
И НАДЯВАМ СЕ-
ПОНЕ МАЛКО
СРАМ ОТ СЕБЕ СИ!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
