Петъчно.
Днес ми се обаждат по телефона от един от мобилните оператори, към които имам договор за услуга. Ще я нарека диспечерката, ми заявява, че аз съм техен много важен клиент, че искат да ми предложат уникален план, само като за мен и моите служители и този план не го предлагат на всекиго, тъй като – бла, бла, бла, бла и, ако може, във вторник в 9,00 да ме посетят в офиса ми, за да обсъдим това предложение – удобно ли е?
Всичко това е изречено почти на един дъх с нелогични паузи, интонации, уъ-кане и диликатен диалект от очевидно младата жена – като нелепа служителка в обреден дом.
Казвам ѝ:
- Госпожо, толкова лошо и неестествено прочетохте очевидно този втърснал Ви до мозъка на костите текст, че баба да бях, нямаше да си хвърля парите през балкона!
- Моля!?
- Толкова сте неубедителна, че след средата на експозето Ви, просто престанах да Ви слушам.
- Аз съм длъжна да Ви се обадя – нищо не Ви карам – сопна се тя.
- Е, каните ме на среща с Ваш служител, евентуално да подпиша нов договор, който със сигурност ще бъде на по-висока стойност от досегашния, което ще е добре за Вашата компания.
- Да запиша ли вторник в 9,00 във Вашия офис или удобно за Вас място?
- Нямам какво да кажа, освен: не!
Е, това е най-големият проблем на повечето млади хора, че си гледат само в длъжностната характеристика, но финансовите претенциите са огромни.
Как ги наемате тези хора?
Настина ли някой ви се връзва, мобилен операторе!?
Мариан Бачев
