Оцелявали сме.Винаги.В границите на чужди империи сме останали българи и християни.България е възкръсвала след непрогледен мрак и безнадежност.
Ще се случи и сега.Дълго стоим на този кръстопът.Отново е мрак и безнадеждност.Свои срещу свои.Геноцид , презрение, изтръгване на ценности, страх, смърт.
Дълго стоим на този кръстопът.Дали заради наивната си вяра или пословично търпение не знам.Този път е различно.Не империи стоят срещу нас, а българи по произход и българоубийци по същността си.Октопода на властта, който ще я даде само с кръв.Властта е неговото верою, неговия щит и единствена ценност.
Имаме деца и внуци.България има деца.От нас зависи дали ще останат, дали ще се завърнат.Нужно е да се изправим.Докато още можем, преди да загубим напълно себе си, преди равносметката имал ли е смисъл живота ни.Оправданието че няма смисъл, че нищо не зависи от нас е като да се измием с кал.Или заравяме глави в пясъка и умираме, презирайки себе си или се изправяме!Децата ни идват след нас , и техните деца...Ще им помахаме тъжно на терминал 2 , превърнали се в купчина самосъжаление, или ще разчистим пътя им тук и днес?!Българинът не се страхува.Той е войн.Трябва ни само малко вяра и ще видим смисъла да събудим война в себе си.Ако не преминем кръстопътя оставаме завинаги в мрака.
Румяна Ченалова
