НЕИЗБЕЖНИЯТ БОЙКО

И вчерашната, и днешната динамика в изявите и поведението на премиера, които сами по себе нямат особено значение, предизвикват размисли, които логично започват с фундаменталния журналистически и обществен въпрос "Защо?". Защо Бойко излезе от ролята си на полицай,, пожарникар и спасител на бедстващите българи и се хвърли в дълбоките води на международните отношени и дипломацията?

Започнал кариерното си развитие в милиционерската академия в Симеоново, произлязъл от милиционерско семейство, записан в правилната партия БКП и преминал през съмнителния охранителен и застрахователен "бизнес", Бойко опитоми в своя полза абсолютната власт.

Интересни са сами по себе си и в комплекс всички етапи от развитието на тая тъмна фигура. Оставям настрани миналото му, което е безспорно известно на широката публика. По-интересни са превъплъщенията му през трите му мандата - първите два заършили с абдикация и дезертиране, а третият - довел до съвършенство абсолютизма на тоя невъобразим, необясним и несъстоятелен култ към една симулативна и не само безполезна, но изключително вредна уж политическа фигура. Някои търсят аргументи и други данни за обяснение на това безпардонно и арогантно поведение на премиера в оная част от биографията му, в която се е изживявял като гавазин на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Признавам, че и аз неведнъж съм се плъзгал по тая плоскост, търсейки обяснение за порочното присъствие на Бойко в нашия мърляв политически пейзаж. Истината е, че Бойко надмина в пъти народняшката посредственост на Тато и не се доближи нито на йота до паркетния "аристократизъм" на Симеон, защото второто не е по силите му.

Бойко съществува и преживява разкошно и в охолство, благодарение на късата ни памет и апатията, която избуя като плевел по време на трите му мандата, защото ни внуши, че ние, населението, сме способни да изтърпим всяко едно управленско безумие. Независимо дали то е демонстрирано във вътрешнополитически или международен план. Бойко ловко и тарикатски бяга от реалността и я подменя, като загърба истинските проблеми и се хвърля безумно да разрешава други проблеми, които не ни засягат пряко и нямат актуално значение. Като например Западните Балкани или членството на Турция в НАТО и ЕС. Тази имитация на геополитика и някакви неясни и невидими стратегически политически практики са опит да прикрие защо не е изградена пасарелката край с. Атия или защо с. Микре се превърна в зловещ символ на държавното и общинското безхаберие и некадърност. И Микре, и Атия са само два от днешните примери за неспособността на властта да задейства ресурсите си и да работи за хората. Има още стотици и хиляди примери и доказателства за липсата на държавност и вие ги знаете не по-зле от мен.

Нямам достатъчно въображение, за да си представя в какви роли ще влезе и ще се изживява Бойко, докато все още тялото му битува в нашенската трагикомична политика. Сигурно реализацията на тия роли ще е интересна, може би ще е забавна, може би - смешна. Обаче древните китайци някога са казали, че не е здравословно да се живее в интересни времена. Не знам дали Бойко ще успее да избята от себе си и от своето минало.

Любо КОЛЬОВСКИ

Снимка на Любомир Кольовски.