**** Като го прочетете, ще разберете защо сега реших да напиша това
.
Вчера се навършиха 34 години от най-голямата техногенна катастрофа в историята (преди сегашната с Короначумата) - Чернобилската авария.
Давам някои не особено известни факти.
.
1. Секретността за редица аспекти на случилото се може да я видите от постнатия тук документ.
.
2 Политбюрото на ЦК на КПРС използва резултатите от работата на съветската правителствена комисия, за да обяви официално пред света и жорганите на ООН, че основната причина за аварията в Чернобил е човешкият фактор.
Съдът също приема тези изводи за основа и осъжда само сътрудниците на ЧАЕЦ. Директорът на станцията, главният инженер и неговите заместници получават присъди. Но няма нито един осъден проектант на реактора.
(Главните конструктори на РБМК са Научно-изследователският институт за енерготехника и академик Николай Долежал (Николай Доллежаль), а научен ръководител – академик Анатолий Александров, който по онова време е председател на Академията на науките на СССР и член на ръководния орган - Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.
.
3. По онова време МАГАТЕ (Международната агенция за ядрена енергетика - орган на ООН), която е контролния световен орган в тази област приема безусловно и на пълно доверие официалните данни, информация и изводи на Съветския съюз.
.
4.
Но още през май 1986 година, веднага след аварията, се провежда анализ на недостатъците на конструкцията на реактора и те са отразени в доклад на специалистите от Съюзния институт за атомни станции. Но тези изводи не са включени в отчета на правителствената комисия на СССР. Същата съдба постига и аналогичните изводи на Института за атомна енергия „Игор Курчатов“ през октомври 1986 г.
.
В доклада на Министерството на енергетиката на СССР от 1987 година се потвърждава, че проектантите не са предупредили специалистите на станцията каква опасност крие конструкцията на реактора. Една от целите на провежданите работите за повишаване на сигурността е била „…премахване на „опасните зони“ в работата на РБМК и забрана да се работи в тях“. Тоест по време на аварията не е имало подобна забрана.
.
През 1991 година Държавното ведомство за промишлен и атомен надзор на СССР провежда ново разследване на Чернобилската авария. Председател на комисията е ядреният специалист Николай Щейнберг, който е назначен за главен инженер на Чернобилската АЕЦ веднага след аварията, затова сред атомните специалисти е прието тя да се нарича „комисията на Щейнберг“.
Експертите стигат до извода, че системата за защита на реактора е била неудачно проектирана, но конструкторите са го премълчали.
„В проектната, конструкторската и съответно в експлоатационната документация не са били посочени възможните последствия при експлоатацията на реактора, който е имал опасни характеристики“, – е окончателният извод на комисията.
.
Като резултат точно този модел реактори са спрени от производство. Спрени са и от експлоатация - общо 16 бр. Работят 10 броя, но с редица подобрения, реконструкции и модернизации.
.
ГОДИНИ СЛЕД ДРАМАТА...
.
Трябва да изминат години и години, за да се произнесе отново МЕГАТЕ след доклад на група изследователи от МАГАТЕ, както и върху основата на разсекретени документи от времето на аварията и изводите след нея.
Като резултат се появява нов официален документ на организацията на ООН.
.
В него съветското ръководство е посочено като отговорно за дезинформирането на чуждестранната експертна група.
„В първоначалната оценка, представена от съветска страна, не е посочена особеността на конструкцията на станцията, която не е имала сигурна система за аварийно спиране и това е довело до положителен коефициент на реакцията. От днешна гледна точка нещата изглеждат така: най-вероятната причина за злополуката е вкарването на пръти СУЗ (система за управление на защитата) в критичния момент на изпитанията“ – се казва в изводите.
.
--------------------------
МАГАТЕ заявяват, че тяхната оценка през 1986 година би била друга, ако на съвещанието със съветската делегация е било известно за особеностите на контролните пръти на чернобилския реактор.
„Заслужава порицание фактът, че за този дефект се е знаело отдавна, но той не е бил отстранен“, – пише международната група за атомна сигурност.
--------------------------
.
МАГАТЕ също така признава, че съветската страна е дала и друга невярна информация на международните експерти: за инструкциите на персонала. Например в действителност не е била забранена експлоатацията на реактора при ниска мощност (още едно условие, при което се задейства „крайният ефект“). „Беше заявено, че е била забранена продължителната експлоатация на реактора при ниво на мощност по-ниско от 700 мегавата. Това заявление беше направено на основата на невярна информация. Трябвало е да има такава забрана, но всъщност не е имало“.
.
ИСТИНАТА КАТО СМЪРТ
В ТОТАЛИТАРНИ ОБЩЕСТВА
.
Академик Валери Легасов е единственият вътрешен критик в съветската система относно случилото се. Той е човекът, който първи вдига тревогата за аварията. Той като ръководител на групата, която трябва да докладва на Политбюро, пристигайки на място, се преборва да бъдат евакуирани незабавно, веднага и на момента 300 000 души.
Акад. Легасов се обесва (според официалната версия) на днешната дата - точно две години след аварията.
Поредното обяснение е, че е заболял от рак заради радиоактивното облъчване, докато е ръководил групата от учени на мястото на трагедията, решаващи как да се справят с нея. Знаел е фаталният си край и е решил да не го дочака. Неофициално е известно, че е бил оставен без лечение, без лекарства, дори без елементарни болкоуспокояващи.
(и китайският лекар д-р Ли Уян, който първи оповести опасността от Короначумата, почина от болестта)
.
КОГА ЛИ ЩЕ НАУЧИМ ОФИЦИАЛНО ИСТИНАТА ЗА СЕГАШНАТА КОРОНА-ТЕХНОГЕННА КАТАСТРОФА
(техногенен - нещо, изкуствено създадено, направено от човека)
Григор Лилов
