Интересен и забавен тип. Много забавен. Провинциал. Постоянно на манежа. Какво прави там, никой не знае. Как попада там – също.
Дребничък, слаб и пъргав като катеричка рунтавелка.
Носи с един номер по-големи дрехи и с два номера по-големи обувки. Иначе трябва да се облича и обува в Детмаг.
Има голяма глава, украсена с позлатени очила. Предна алопеция (оплешивяване), която видимо го огорчава. Прилича на Ленин.
Гледа с витиеват невиждащ поглед, сякаш те заобикаля. Големият му арменски нос, както и бъбривостта му подсказват за далечни генеалогични връзки с кавказката (или гръцката, гагаузката) антропологична група.
Има огромни уши, които заедно с пъргавината са основната причина, за да изберем наименованието „Ники Маус” за този виртуален тип психопат във властта.
От най-ранно детство е беладжията на детската градина.
И оттогава девизът му е “Действай, пък после ще му мислим!”
След горе-долу прилично образование работи на най-ниско ниво не знам къде си в Европа. Сближава се с един принц.
Това го катапултира на върха на власта в обрулената ни държавица, откъдето не слиза вече сума години, сменяйки пет-шест министерства.
Навсякъде не става за нищо, но навсякъде очакван като кой знае какво нещо. Отвсякъде гонен, навсякъде приет.
Сам си вярва, че е пенкелерен, че е дялан камък.
Всъщност е дялан, но недодялан.
Недодялаността му буди произволен смях в шепи навсякъде, където се появи с някаква инициатива. Защото този човек никъде не се появява ей така, без нищо, само с чантата и подарения лаптоп. Той винаги е с някаква инициатива. Главата му е пълна с инициативи за всичко и във всяка област. С изключения на секса.
С всичко това много впечатлява дегенератите около себе си, които са свикнали само да се ослушват и да крадат в тъмното.
Грацилна костна система, слаби мускули. В замяна на това – голяма уста. И едра глава.
Това го “вкарва” в групата на церебралните типове.
За тях е характерно да имат трескава умствена дейност и постоянно пърхане около проблемите
Особен гръмък говор, съвсем несъответстващ на ръста и на телесната му конституция.
Постоянно му падат очилата и панталоните. Затова той постоянно ги вдига. Вследствие на тази постоянност има създадени един два невротични тика.
Развързват му се и обувките. Знаете защо.
Когато говори, плюе, а устата му с навлажнява. Поти се доста.
Изпотяват му се и очилата. Затова често ги бърше. С дамска кърпичка. Което си е друга негова уникална привичка.
Този тип има прикрити чувства. Никой не знае всъщност какво изпитва и какво мисли зад очилата.
Стеснителен като всички церебротоници. Особено към жените.
Компенсира чрез обграждане по служебен път с прелестни млади и недотам млади дами – Мегленчета, Герганчета, Билянчета, Албенчета и т.н.
Мераклия човек. Но няма сексуална харизма, сексуален опит и това, което жените най-много харесват – мъжкост с мирис на тютюн, кораби, бури, битки и завоевания.
Ники Маус мирише на момина сълза и на сапун “Бебе-праскова”.
Прилича на Малкия Мук от приказката на Вилхелм Хауф.
Ники Маус е обратното на големия страшен пожарникарски Джин или на това, което съвременниците ни обичат да наричат “мачо”.
По-скоро прилича на маце.
Търси компенсации за това, както вече казахме, в по-големите номера на нещата, а също и в по-високото издигане по йерархиите.
По типологията на Майерс-Бригс Ники Маусовците са от обединената групата SP на Приложниците (Artisans) и на идеалистите (NF).
Това са хора, които постоянно измислят (измайсторяват) нещо.
За тях даже не е важно какво е това нещо, дали става или не става, дали е добро, дали не е вредно.
Важно е самото създаване, а така също и дейността по поощряване на създаването, която те считат за много творческа.
Приложникът е горд със себе си. Счита се съвсем сериозно за Виртуоз.
Това е друга компенсация на невзрачния му външен вид и на неуспехите в сексуалната област.
При усилване на този хиперкомпенсация Ники Маус става дръзновен и отегчителен.
Идеалистът има склонност да се съвещава, да напътства, даже и когато не искат това от него, да проявява индивидуалност и постоянно да “посяга” на бъдещето.
В рамките на 16-те основни типа на класификацията Ники Маус е ESFP (екстраверт, сетивен, чувстващ, приемащ).
Това означава освен приложност, още и сравнително рядко срещана комбинация на мисловност с подчиняване на авторитети.
Известно е неговото изказване за вече издухания му патрон, че бил “световно известен лидер”, което няма как да е така, поне в последната си част.
Лидерството, както би трябвало това Ники Маус да го знае от еврейския университет в Будапеща, предполага подчинени и последователи, които нито неговият патрон, нито маргиналната му политическа му сила от вида “Много вожд, малко индианец”, вече имат.
Във визуалната психодиагностика този тип се нарича Изпълнител (Performer), в смисъл постоянно правещ, изпълняващ нещо.
Известен е още като като Смешник, Веселяк, Клоун (Clown).
Харесван от широките публики със снизходителна симпатия главно заради комичността си.
Относително разпространен тип хора – около десет процента от населението са Смешници.
Въпреки, че според мен в действителност в България този процент е доста по-голям, може би някъде към 20-25% засега. Навсякъде е пълно с подобни “умници”, които все предлагат нещо, все настояват за нещо, а на практика това, което “сътворяват” е без никаква социална стойност. Ако махнем майтапа и веселбата от изпълненията им.
Най-известните Клоуни са: Диоген, Робеспиер, Пикасо, Чарли Чаплин, Хрушчов, Моника Люински, Мик Джагър и др.
А в България ще посочим: Захари Стоянов, Стоян Венев, Тошко Козарев, Тошко Колев, Тошко Тошев, Татяна Лолова и др.
Когато сложиш такъв човек на едно от най-солидните и отговорни места в държавното управление – икономиката, особено в период на хаос и безредия, очевидно е нужно много голямо чувство за хумор.
Когато го преместиш после да отговаря за транспорта, съобщенията или за административната реформа и за така нареченото е-правителство, трябва направо да си Чудомир или най-малкото Илф и Петров.
Ники Маус е атрактивен обикновено между номерата на по-големите циркови актьори (играчи). Интересен и привлекателен е със смешните си евтини сензацийки, които постоянно предлага.
Съвсем преднамерено, усетил къде е всъщност атрактивността му, Ники Маус действително играе клоунади, раздава реплики като тази за “104-годишната дърта дама БСП, носеща минижуп”, решава успешно тестове и стига до ниво “дебил”, прави абсурдни предложения, измисля глупости, съхранява три години прозрачни урни и т.н.
Притежаващ все пак задоволителен коефициент на интелигентност (главно поради взискателността в елитната му гимназия), Клоуна измисля понякога действително весели и забавни каламбури.
Известно е неговото остроумно мнение, съдържащо особена инвертирана логика, че “ако се вдигнат заплатите, ще се повишат цените на тока, парното и цените на БДЖ” (!?), паралогичното му становище за необходимостта от“второ ниво на местното управление” и др.
Смешникът е игрив, импулсивен и любопитен. Действията му са спонтанни. Много е активен. Най-опасната разновидност на типа е “активен и инициативен глупак”.
Обича да говори на руски език. “Жизнь дана только раз!” Чете Пушкин, Анна Ахматова и Робинзон Крузо.
Клоунът-Изпълнител е информативен и експресивен в своите социални взаимоотношения. Както казахме, често стига до неразбираеми и неуместни крайности в експресивността си.
Затова едно от най-често случващите му се неща в социална среда е да го прекъсват, тъй като той сам не може да се спре да говори, когато вземе думата.
Във всяка своя дейност Клоуните обичат да правят шоу. Това е заради комлексите им за малоценност и лошия им и смешен външен вид.
Всички сме забелязали, че когато смешен човек се старае да се държи сериозно, става още по-смешен. А когато будещият смях се шегува, той става в известна степен по-симпатичен на широките публики, носи им радост.
Ники Маус буди непринуден смях, прави шоу и това определено води към него добри обществени чувства.
Самият той излъчва инфантилна топлота и юношески оптимизъм от типа “Не може да не стане работата, след като аз съм се захванал с нея!”
Логото му е “Бъди радостен!” Това прави животът край него безспирна веселба.
Лицето на клоуна, вгледайте се, изразява озадаченост и сяка пита “Къде е най-големият купон?”
Някои авторитети в психологията твърдят, че Клоуните понякога мислят и говорят, все едно че се намират хванати в паяжина и са с твърде намалени степени на свобода. Скачат насам-натам, от едно министерство в друго, от една мисъл на друга, от една кауза на друга. Покриват голям периметър с подскоците си. Подскачат импулсивно. Скок-подскок. Бръмчат в паяжината. Мятат се. Докато в един момент не пристигне… Големия паяк.
Затова нарекохме в началото този забавен психопат в политиката Подскачащия Клоун.
Жив и сладкодумен, Ники Маус няма никакво уважение и респект към нищо и към никого, освен към един единствен човек – патрона си, известен като Горския.
Хората, с които работи, за него са другарчета по игра. В България останаха твърде малко работоспособни лица, които да не са били или в момента да не са във ведомствата, ръководени от Клоуна. В този смисъл той има безброй колеги.
Ники Маус е лишен от чувство за баланс и за уместност.
В същото време той много често греши, но в собствените му очи тези грешки изглеждат резонни и допустими. Проявява прекалена снизходителност към себе си.
И съвсем не се “измъчва” от морални дилеми.
Справедливостта се схваща от Клоуна само като справедливост при разпределение. Най-добрия случай е “фифти-фифти”, но, както е известно, не са никак лоши и фамозните Десет процента, които при голяма сума, например, доставяне на електроника и софтуер, стават прилично много пари.
В речта, в отношенията си с околните и в дейността си Клоуна може да бъде и често е сюрреалистичен, в смисъл, че се издига над реалното, откъсва се от него и заминава към високите облаци над безкрайните пустини на Омайния Шепот, пълни със слонове на Салвадор Дали.
В тези случаи Клоуните изглеждат парадоксални и алогични.
Най-важно за Ники Маус са фактите. Изживявайки се като Човек от Модерния Запад, той е демонстратино ориентиран на първо място към тях, после (като Клоун) към хората, след това – към логиката на нещата. А общата картина на действителността остава за този Смешен Изпълнител неясна и мъглява. Той никога няма да разбере истината за общото състояние на нещата в Републиката, истината за Прехода.
Възбудата, която Клоуна предлага с действеността си по схемата “Тук и сега!” и със смешните си изпълнения, може да зарази околните.
И те, с глуповат възторг да се заемат (ангажират) с тъпи инициативи, каквито Клоуна ръси под път и над път.
Опасност за Клоуна, а и за хората, които му се подчиняват или го следват, е размислянето (обмислянето) не преди, а след скока, който може да се окаже по-къс и ти да се срутиш в пропастта.
Друга слабост на Подскачащия Клоун е, че той често не завършва докрай започнаттото. Скача върху друга инициатива.
В психичен план този човек е лековат във всеки един смисъл на думата, но това не му пречи да е понякога много мотивиран, даже и по отношение на дейности, резултатите от които не заслужават това.
Животът и действителността за този човек наистина изглеждат като цирк „Глобус”.
Дразни хората с пристрастеността си и с постоянното персонифициране на събитията около себе си. Въобще не осъзнава, че фаворитизирането на някого ощетява другиго.
Известно е още, че ако тутакси ти не изпълниш желанието (или волята) на Подскачащия Клоун, рискуваш да си навлечеш Зевсовия му гняв. Който също сам по себе си е твърде комичен, но за околните, а не за теб.
Клоуна мрази и тези, които не споделят неговите увлечения. Ако не се хванеш на хорото му, това незабавно му прави впечатление и той променя в негативна посока отношението си към теб.
Всичките тези особеости на клоуните ги правят подходящи само за някои по-особени професии: ветеринар, координатор на тържества (сватби и погребения), морски биолог, продавач, стоматолог, цирков артист, зарзаватчия, танцьор на самба и др.
Накрая трябва да кажем, че Подскачащия Клоун приема живота много лично. Това той не го показва, но е така.
Може да се окаже с наранени чувства, ако другите не са внимателни с него и не са щедри в ласкателствата си.
Подсъзнателно Клоуните изпитват желание да се съпротивляват на правилата. Може да стане и неочаквано предизвикателен и арогантен в случай, че прецени свободата си за застрашена.
При по-продължителен стрес Ники Маус може да стане опасен за обществото и за самия себе си, тъй като реагира с изумяващи прояви на непродуктивност и безотговорност и с придобиване на саморазрушителни навици.
Слабост на този вид психопати във властта е разсейването и отклоняването от вярната посока. Това често е съпроводено с прекалено рискуване или от постъпки на границата на разумното и на закона или извън тях.
Най-често срещаните акцентуации са следните: честолюбие, агресивна стеснителност, меланхолия, циклоидна предразположеност.
Обсесиите на Клоуна са: мания за значимост, припряност, педантизъм, гинефобия (вътрешен страх от жените), вербомания (бъбривост), анемомания (страст към веселби) и др.
Комплексите му: че изглежда смешен, комплекс за малоценност, за сексуална несъстоятелност.
Компенсации: демонстрирана добронамереност и отчзивчивост, дарителство, спонсорство, силно занижено или завишено оценяване на другите, неуместни публични изяви.
Любими песни: “Зайченцето бяло” и “Кажи ми, ти знаеш ли да любиш”.
(Този текст е отпреди 16 години, публикуван е в книгата “Психопати във властта”, ИК “Ахат”.)
Четете моите текстове.
Четете моите книги. Търсете ги в сайта :
tornadobg.com
Акад Петър Иванов
