Тъжно ми е.
С години пишех за стратегиите за влияние върху съзнанието, които се използват за обръщане на смисъла от всяка информация и насочването му в коренно различна посока с определена цел.
Социалните мрежи предоставят тази възможност - оплитат "социалното в мрежи" и разделят хората, пречупвайки способността ни да се обединяваме зад каузи и колективни решения. Стратегии и фабрики за тролове, които целят разединение и агресивно се вклиняват във всяка тема, която е дискусионна за едно общество, за да превърнат разделението в огромна бездна на крещящи си и мразещи се единици. Целта е омраза чрез раздуване на емоциите и противопоставяне до степен на пръсване.
Например, всяка информация или анализ за войната в Украйна, която се появява тук, от страница на медия или на личност с повече последователи, за минути е атакувана от еднотипни коментари от стотици профили, които се стремят да ви накарат да не четете статията, а да изградите мнението си върху коментарите под нея. В момента това се случва в целия регион.
Това е коварна и стара стратегия, която сериозно разклати и повлия на британците в месеците преди референдума за излизане от ЕС.
Но аз искам да ви помоля за едно просто нещо - никога не забравяйте, че "Фейсбук" е много криво огледало на реалността. Хората не са толкова разделени, колкото автоматично генерираните коментари се опитват да внушат. Kaто човек, който е отразявал и видял резултата от войната в Ирак, ефектите на най-тежките санкции срещу Иран, страха по улиците на Кабул в Афганистан, опитите за "демократизиране" на ДР Конго, вечният конфликт между Израел и Палестина, красивият и тъжен Ливан, аз вярвам в нашето общество и знам, че ние сме добри, състрадателни и сетивни хора. България не е изгубила своето човешко лице. То не е FACE, а лице. Не е book, а хуманност.
Хуманността не приема и не оправдава войни и никога не си служи със заплахи и агресия към другите.
Светослав Иванов
