НИМА НИ Е ЗАБРАВИЛ БОГ

В Газа избухна холера. Очакваше се - всички условия бяха старателно подготвени, за се появи холерната бактерия по "естествен" път. А може и да е подхвърлена доброжелателно, почти бащински, в капките обезсолена морска вода, които дечицата жадно пресушават и в мръсните бутилки, които стотици нещастници си подават от ръка в  ръка - да мре бързо народецът, да не се мъчи. Дали ще се обезводнява от липса на вода или от холера - не е ли все едно? 

Някога Виктор Юго се провикна в Националната Асамблея на Франция:

"Убиват един народ. Има ли свидетели? Един свидетел - целият свят!"

Но днес няма гений, който да разтърси света, да събуди съвестта му и да му вдъхне своя кураж за действие. И светът мълчи. Настанил се е като мъртвопиян клиент в нощно кабаре и се готви да погледа последните гърчове на Ханаан - някога Обетована земя, в която текат мляко и мед, а днес - дрипава изрезка - концлагерът Газа.

Между палестинците има доста араби, но те не са арабски народ. Повечето са мохамедани, но има и християни, и друзи. Мнозинството от палестинските мюсюлмани са бивши християни и това не е без значение. Арабите няма да се застъпят с цялата си мощ за тях. Мюсюлманските държави няма докрай да ги защитят. Палестинците са най-лесната етническа и верска жертва, защото стоят извън стандартните монолитни общности. Истинска закрила те можеха да очакват само от християнските нации - но в Близкия изток християните се стопиха, а Европа е превърната в равнодушно стадо.

Много древни народи са изчезнали от лицето на земята. Щастливи са тия, които са изтребени на бойното поле и са паднали с меч в ръка. И горко на тия, които изтляват, затворени в клетка - от глад, жажда и болести.

В огледалото на палестинската трагична орис, ние, българите, трябва да видим собствената си близка съдба. Примерът на палестинския народ е последният ни шанс за отрезвяване и спасение. Пропуснем ли го, ще оживее наяве картината на предизвестената българска гибел, която моят баща, поетът Върбан Велчев, "библейски" старец на 92 години, рисува в творбата си "Нима ни е забравил Бог":

НИМА НИ Е ЗАБРАВИЛ БОГ

Родино - рана нелечима,

нима ни е забравил Бог?

Нима ще бъдем само име

в един балкански некролог?

 

Селата вече почерняха 

от инородна напаст - смерч.

Под осквернената им стряха 

умира българската реч.

 

В душите - джунгла и пустиня,

прегръщат се злодей и вожд.

При спор между отца и сина

решава кухненският нож.

 

Не съм пророк. Но знак за гибел

кръжи в съня ми разлюлян.

Над тъмния Балкан аз виждам

не лунен сърп, а ятаган.

 

Нима триглава смърт ще скрие

следата ни във пъклен мрак,

дордето някой ни открие

във камъка на Омуртаг?

Върбан Велчев

Милена Върбанова