В Газа избухна холера. Очакваше се - всички условия бяха старателно подготвени, за се появи холерната бактерия по "естествен" път. А може и да е подхвърлена доброжелателно, почти бащински, в капките обезсолена морска вода, които дечицата жадно пресушават и в мръсните бутилки, които стотици нещастници си подават от ръка в ръка - да мре бързо народецът, да не се мъчи. Дали ще се обезводнява от липса на вода или от холера - не е ли все едно?
Някога Виктор Юго се провикна в Националната Асамблея на Франция:
"Убиват един народ. Има ли свидетели? Един свидетел - целият свят!"
Но днес няма гений, който да разтърси света, да събуди съвестта му и да му вдъхне своя кураж за действие. И светът мълчи. Настанил се е като мъртвопиян клиент в нощно кабаре и се готви да погледа последните гърчове на Ханаан - някога Обетована земя, в която текат мляко и мед, а днес - дрипава изрезка - концлагерът Газа.
Между палестинците има доста араби, но те не са арабски народ. Повечето са мохамедани, но има и християни, и друзи. Мнозинството от палестинските мюсюлмани са бивши християни и това не е без значение. Арабите няма да се застъпят с цялата си мощ за тях. Мюсюлманските държави няма докрай да ги защитят. Палестинците са най-лесната етническа и верска жертва, защото стоят извън стандартните монолитни общности. Истинска закрила те можеха да очакват само от християнските нации - но в Близкия изток християните се стопиха, а Европа е превърната в равнодушно стадо.
Много древни народи са изчезнали от лицето на земята. Щастливи са тия, които са изтребени на бойното поле и са паднали с меч в ръка. И горко на тия, които изтляват, затворени в клетка - от глад, жажда и болести.
В огледалото на палестинската трагична орис, ние, българите, трябва да видим собствената си близка съдба. Примерът на палестинския народ е последният ни шанс за отрезвяване и спасение. Пропуснем ли го, ще оживее наяве картината на предизвестената българска гибел, която моят баща, поетът Върбан Велчев, "библейски" старец на 92 години, рисува в творбата си "Нима ни е забравил Бог":
НИМА НИ Е ЗАБРАВИЛ БОГ
Родино - рана нелечима,
нима ни е забравил Бог?
Нима ще бъдем само име
в един балкански некролог?
Селата вече почерняха
от инородна напаст - смерч.
Под осквернената им стряха
умира българската реч.
В душите - джунгла и пустиня,
прегръщат се злодей и вожд.
При спор между отца и сина
решава кухненският нож.
Не съм пророк. Но знак за гибел
кръжи в съня ми разлюлян.
Над тъмния Балкан аз виждам
не лунен сърп, а ятаган.
Нима триглава смърт ще скрие
следата ни във пъклен мрак,
дордето някой ни открие
във камъка на Омуртаг?
Върбан Велчев
Милена Върбанова
Христина
1 year before
Освен перото на безспорен талант вашият баща притежава и прозорливост на житейски мъдрец. С каква невероятна лекота във всяко изречение са събрани думи, от които прозира тъжната орис на хилядолетен народ. Народ, който обрече най-талантливите, знаещите и можещите да бъдат слуги на измамници, хитреци и продажници. Всеки ден и всеки час, в които страната ни се управлява от този башибузук очертават все по-ясно знаците за доунищожаване на България и на българите. PS Така наречените "социологически агенции" определят с най-висок резултат на предстоящите избори в София В. Терзиев (ДС). Възможно ли е този народ да е толкова безотговорен и изтрещял?
Коментирай