НОСТАЛГИЯ ИЛИ ОЦЕНКА НА ЧОВЕШКИЯ ОПИТ

Някъде из интернет пущинаците се появиха настъфърчени размисли на един инженер, които общо-взето се свеждат до укора: не лъжете младите, при социализма не е имало живот.

Да се чуди човек като е „нямало живот” как пък е станал в онези „зверски” времена инженер? И изобщо как е оцелял в онова време, когато ходехме със сини дочени дрехи и пеехме само маршове? На това озлобеният човечец не отговаря. Ядът му към онова време вероятно е подклаждан от някои спънки. Например – искал е да стане член на БКП, а не са му предложили. Искал е да работи за ДС, ама не става. Какво да се прави – подбираха се най-добрите. Упрекват платените рупори на САЩ възрастовото поколение, че не мрази „омразното време на соца”.

Много им пречат възрастните, защото помнят. И не могат да бъдат излъгани от някакви си жалки соросоиди. Възрастните страдали за соцвремето,щото били…консервативни. Свикнали били с клишетата на „онзи режим”. Докато вече две поколения нямат такива тежести на ума и не им пука да критикуват социалистическия период, макар да нямат лични преживявание и впечатления , а стъпват на крайно субективни разкази. Да, де ама тук издайнически се подава един парадокс: хем било жестоко, тежко соцробство, пък го хвалят, тези дето са го преживели ? Би трябвало те да са най-ревностните отрицатели. Ама не би. Не минава плитката уловка и на соросоидите: те някога ви лъжеха, вие вярвахте, ама сега ви казваме истината – отворете очи. Отварянето на очи обаче е кошмарно, защото няма показател, по който някога да е по-зле от сега.Особено в социалната област. Е, нямаше банани и портокали – сега ги има, яжте, де!

Банановата ни демокрация прогони два милиона българи навън. Никой не бяга от хубавото – по това няма спор. И свободата на словото - ще извадят коз! Да, на 119 място след десетина африкански държави, където журналистите ги ядат за вечеря. Аз лично я опитах на гърба си тази „свобода на словото” – една година ми беше забранено да пиша. Такова нещо не помня да ме е сполетявало, макар че според някои съм работил във вестника на цензурата – „Работническо дело”.

Няма носталгия към миналото преди трийсет години, а оценка, породена от зрял жизнен опит. Просто и ясно.

Стефан Северин