Когато се чудим, когато се колебаем, когато се снишаваме и когато си мислим, че може и да ни се размине, в такива моменти ние трябва да си припомняме едно-единствено нещо. Че някога нашата страна е била естествена част от цивилизования свят, след което е била изтръгната от цивилизацията за 45 години.
Мисля, че пред нас има само два въпроса. Първият е как да помогнем на украинците, давайки си ясната сметка, че в най-скоро време подкрепата ни — освен публичното заявяване на страна в конфликта — ще трябва да придобие едни ясни практически измерения. Практическите измерения са подслон, работа и пари за украинците, които идват тук, и оръжия и пари за украинците, които се бият там.
Ще ви призная, че лично на мен ми стана изключително срамно, че знамето ни не присъства в това съобщение от НАТО. Така, както преди няколко дни ми стана неудобно как и с какъв патос Корнелия Нинова обясняваше, че ние не сме доставяли оръжия на Украйна, наместо гордо да заяви точно обратното.
Вторият въпрос е как да помогнем на самите себе си. Трябва да си даваме ясната сметка, че подкрепата за Путин в страната ни е огромна, че мнозина българи подкрепят руската агресия. И че това е резултат от допуснатата руска пропаганда, от ужасяващата медийна среда, резултат е и от нечия алчност. Светът е пълен с евтини хора.
Няма какво да се лъжем, положението ни не е розово. В последното десетилетие — докато долче витата беше завладяла незрялото ни общество — едни "тавариши" с една пропаганда си работиха системно, упорито, целенасочено и практически необезпокоявано.
Ние нямаме никакво право да позволим подмолността и подмолните действия да ни изтръгнат отново от цивилизацията.
P.S. И силно вярвам, че българското знаменце бързо ще се нареди до тези на останалите мислещи държави.
Мартин Димитров
