Оцеляването на нашия вид зависи не само от това, което ядем и дишаме, а и от това, в каква културна среда живеем

Оцеляването на нашия вид зависи не само от това, което ядем и дишаме, а и от това, в каква културна среда живеем.

То зависи пряко от биосферата, която ни осигурява кислород, вода и храна, но и от етносферата - културният въздух, който дишаме.

Етносферата е смесица от език, идеи, вярвания, митове, представи за успех, страхове, надежди и нагласи, които съществуват в обществото и представляват мироглед, който определя нашите мотивации и действия.

Биосферата ни дава физическите условия за живот. Етносферата ни дава посоката и смисъла на живота.

Едната поддържа тялото. Другата управлява поведението.

Идеите са като климата, ако в една етносфера доминира идеята, че „човек за човека е вълк“ или че „държавата е плячка“, това се превръща в културен климат. В такава среда не могат да виреят идеи за солидарност или дългосрочно планиране.

В България етносферата е наситена с цинизъм, в нея се носи убеждението, че всичко е нагласено, че честността е наивност, че правилата важат само за глупаците и балъците, а успехът се постига с връзки, далавери и корупционни схеми.

Когато такъв климат се задържи достатъчно дълго, хората спират да вярват, че промяната е възможна, защото са отровени.

Това е „културно задушаване“. Хората дишат, но духът им линее, защото въздухът е отровен от далавери и корупционни схеми.

Етносферата може да бъде отровена също както биосферата, когато доминиращите идеи станат токсични, обществата боледуват, само че симптомите се проявяват в отношенията между хората и в колективната психика.

Идеите се разпространяват не само защото са верни или добри, те се разпространяват защото са заразни.

-----

Може би най-тревожното свойство на културната еволюция е, че всяко поколение трябва да започва отначало.

Демокрацията, емпатията, критическото мислене, гражданската солидарност - нищо от това не е вродено. Всичко трябва да се предаде наново, чрез семейството, образованието, изкуството, ритуалите.

Това означава, че едно или две поколения на провалено образование или разрушени институции са достатъчни, за да изчезнат ценности, изграждани с векове.

-----

Живеем в епоха, в която технологиите и климатът се променят по-бързо от нашите инстинкти.

Биологията ни казва: „Натрупай ресурси за себе си и племето си сега“ (корупция, егоизъм).

Етносферата ни казва: „Ако не си сътрудничим, всички ще загинем“.

Това е единственият механизъм, който може да „превъзпита“ биологията ни достатъчно бързо, за да оцелеем.

Ако политиката не генерира идеи, тя обрича обществото на биологичен примитивизъм, който ще бъде фатален в технологичния 21-ви век.

Културата не се предава по наследство. Тя е изкуствено поддържана реалност.

Всяко ново поколение трябва да бъде въведено в етносферата чрез образование, изкуство и лидерски пример.

Когато образователната система и политическите институции престанат да внушават ценности и идеи, етносферата става като „дупка в озоновия слой“ на духа.

Ако едно поколение види, че успехът идва само чрез интриги и корупционни схеми, то записва този код в своя мироглед. Така етносферата деградира.

Преходът от колективни ценности към радикален индивидуализъм в края на 20-ти век промени „химическия състав“ на нашата етносфера.

Държавата престана да се възприема като споделен проект и започна да се възприема като пречка пред индивидуалния успех.

Преходът от колективни към индивидуалистични ценности не беше случаен, а организиран. Мозъчни тръстове, медии, университети, рекламни индустрии - всички работиха съгласувано за разпространението на неолибералната идеология.

Маргарет Тачър го каза директно: „Не съществува такова нещо като общество."

Тази фраза е идеален пример за мем с огромна сила - кратък, провокативен и пренасящ цял светоглед.

----

В България това се прояви в най-екстремната си форма: „спасявай се поединично“. Когато политиците нямат идеи, те просто потвърждават този токсичен елемент в етносферата. Те казват: „Няма нищо по-голямо от нашия личен интерес“.

Кризата в България е екологична криза на етносферата.

Ние имаме разкъсана културна тъкан, не само слаба икономика или лошо здравеопазване. Политиците ни са „бракониери“ в етносферата – те консумират ресурсите на доверието и смисъла, без да засаждат нови идеи.

Ако културната еволюция изисква съзнателен избор и постоянно повтаряне на ценностите, то мълчанието и безидейността на елита са форма на културно самоубийство. Без нови идеи, които да нахранят етносферата, обществото ни ще продължи да живее под потенциала си, просто защото е спряло да вярва, че потенциалът ни изобщо съществува.

Въпросът, пред който стоим днес, е дали имаме мъдростта и смелостта да поемем отговорността за въздуха, който дишаме с мислите си.

Това не е само криза на управлението, а и на въображението

Nik Ray